Няма връзка между данъците, цените на храните и потребителското поведение. Това е изводът от анализ, огласен от икономиста Красен Станчев от Института за пазарна икономика по повод плановете за налога "Вредни храни". Експертът заедно със свои колеги направил оценка на евентуалните социално-икономически и фискални въздействия от данъка още когато била лансирана идеята за въвеждането му.

"Оказа се, че по-скоро се губи, отколкото се печели и че няма връзка между данъци, цени на храните и поведение на потребителите, в това число диета. Това важи не само за България, а и за други страни", посочва Станчев.

Той пресметна, че средният данък с който се облагат храните, като се изключат ставките за кофеин, таурин, маргарин и продуктите за бързо хранене, е 13.4 на сто, а при изключенията е 46.5 на сто.

Икономистът посочи, че при предварителни изчисления, правени на база известното от пролетта, и при размер на данъка от средно 9 на сто чистите приходи за хазната биха били в размер на 25 млн. лв., а разходите - 170 млн. лв.

Вчера бе оповестено, че при дадените от властите сметки, се очаква от данъка върху вредните храни да постъпят в бюджета 150 млн. лв. годишно.

"Сметката излиза, ако не се отчита сивата икономика, разходите за работа с правителството, защото този данък е много сложен за прилагане и вероятно ще трябва да има 6-7 млн. разходи, които, разбира се, ще доведат до корупция от тези, които подлежат на проверка, а става дума за мерки и теглилки, а откак свят светува в мерките и теглилките се лъже. Ако се вземе опитът на Обединеното кралство, там 99 процента от всички спорове между търговци и данъчни власти, са за килограми, бройки и теглилки. Аз не очаквам в България системата да работи по-добре, отколкото в Обединеното кралство", каза Станчев. Той допълни, че във Великобритания са се отказали от подобен налог.

Икономистът допълни, че в дадената от министъра за пример Унгария, анализите показват, че навиците за хранене на хората не се променят, а те "мигрират" към по-некачествени заместители на онези, които се облагат с данъка.

В същото време статистиката от 2001 година насам показва, че диетата на домакинствата в България се подобрява. Относителният дял на разходите за храната намалява от около 50 на сто до 29%. Освен това се вижда, че храните, предвидени да се облагат с данък, се потребяват по-малко и са много малка част от общия прием на соли, захарини, захар или газирани и други напитки от населението./www.darikfinance.bg