Снимка: БГНЕС

На днешното си заседание правителството прие Дългосрочната инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. „Сребърен фонд") и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на Фонда за периода 2019-2021 г.

Двата документа са одобрени от Управителния съвет на Фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход за управление на активите, при спазване на принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност.

И най-важния момент от решението: „Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея". Така се ограничава всякакъв вид инвестиции и съответно увеличаване на приходите.

Двата стратегически документа за „Сребърния фонд" предстои да бъдат актуализирани ежегодно, в съответствие с тенденциите на финансовите пазари и при оценка на риска. Този подход позволява своевременното и адекватно предефиниране на инвестиционната политика и средносрочната стратегия на Фонда при настъпили промени в пазарната среда, аргументира своето решение правителството.

Идеята за създаването на фонда

Сребърният фонд или Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС) - както е пълното му име, беше създаден с преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за държавния бюджет на България (ЗДБРБ) за 2006 г. Две години по-късно бе приет и специален закон ДФГУДПС и неговото изпълнение е възложено на министъра на финансите. В закона беше записано, че до 70% от средствата могат да се инвестират в акции на страни - членки на ЕС, до 30% в акции на трети страни и до 30% в облигации. Постъпленията във фонда са от приватизация, от концесии, както и 25% от излишъка в бюджета, ако има такъв.

Целта на създаването на Сребърния фонд беше да се трупат пари за пенсии и когато настъпи дефицит в пенсионната система, така че държавата да не може да се заделя пари за старини, да се ползва държавният фонд. Дори се посочваше и конкретно 2018 година, когато да започне частично изплащане на пенсиите от Сребърния фонд.

Подобна ситуация може да настъпи през 2060 години, прогнозира преди няколко години НОИ. Според нея дефицитът за пенсиите ще е 9% от БВП, колкото е в момента целият годишен разход за пенсиите, заедно със вноските за пенсионно осигуряване.

Ролята на Симеон Дянков

Първото правителство на Бойко Борисов, по идея на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, през 2010 година бе създадена Държавната консолидационна компания (ДКК), в която се прехвърлиха приходите от приватизация и се ликвидира заложения принцип при създаването на „Сребърния фонд" той да се пълни с парите от приватизация и концесии.

С изменения в ЗПСПК в ДКК започнаха да влизат постъпленията от приходи от държавни активи, вкл. от концесии. Прехвърлени бяха и акциите, които държавата притежава в търговски дружества с под 50 на сто държавно участие в капитала. Продажбата на тези акциите се осъществява от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, т.е при приватизация, в съответствие със Закона за приватизация, като паричните постъпления от тези сделки се превеждат по сметка на компанията с оглед на реализиране на печалба и изплащане на дивидент на държавата. Така бавно започнаха да намаляват постъпленията към „Сребърния фонд" и на практика бе ощетена пенсионната система.

Последва и законодателна промяна, периодично да се определя инвестиционната политика за фонда.

Малко статистика

Отчетът на Министерство на финансите (МФ) за парите във фонда към 31 юли 2009 година показват наличие на 1 589.5 млн. лв., от които 8.9 млн. лв. лихви, като сумата е вложена на депозитни сметки в БНБ. Първото правителство на Бойко Борисов е избрано от Народното събрание на 27 юли 2009 г.

Пак според отчет на МФ, през четвъртото тримесечие на 2009 г. от централния бюджет по сметка на фонда са трансферирани средства в размер на 33.7 млн. лв. и общият паричен ресурс на фонда към 31.12.2009 г. е 1 623.3 млн. лв., в т. ч. натрупани лихви по депозити за 2009 г. в размер на 9.0 млн. лв., като са сумата от 1 586.0 млн. лв. са открити депозитни сметки в БНБ.

Къде са отишни 37.3 млн. лева не става ясно. По-важното е, че парите за 5 месеца (спрямо 3.07.2009 г.) са увеличени с 33.8 млн. лева, но пък депозитните сметки на БНБ са намалели с 3.5 млн. лева.

Към 31.12.2010 г. сумата във Сребърния фонд е 1 683.9 млн. лв., в т. ч. натрупани лихви по депозити за 2010 г. в размер на 3.4 млн. лв. За сумата от 1 682.0 млн. лв. са открити депозитни сметки в БНБ. Парите все още се увеличават.

Какво остава във фонда след 13 март 2013 година, когато подадената от Бойко Борисов оставка е приета от парламента? Според отчета на Министерство на финансите общият паричен ресурс на фонда към 31.03.2013 г. е в размер на 2 086.88 млн. лв., от който 2 086.0 млн. лв. оформени в седмичен депозит при БНБ. Или за близо 4 години постъпленията са 462.7 млн. лева.

Според последния отчет на Министерство на финансите общият паричен ресурс на фонда към 31 декември 2017 година (странно, но на сайта на финансовото ведомство липсват месечни отчети за 2018 година!) е в размер на 2 785,75 млн. лв., от които 2 785,0 млн. лв. са оформени в годишни депозити в БНБ.

Равносметката

Така за 9-те години - от март 2009 до декември 2017 в Сребърния фонд са влезли 1196.25 млн. лв. или средно по 132.9 млн. лева на година. Според отчетите не става ясно постъпленията от какъв вид приходи са, тъй като с измененията на ЗПСПК министърът на финансите определя каква сума от държавния бюджет да бъде преведена по сметката на фонда. В същото време приходите от различните видове концесионни такси са пет и повече пъти повече (по данни за миналата година), докато от приватизация са значително по-малко, тъй като  подобни сделки силно намаляват през последните години.
Например само от концесии за добив на полезни изкопаеми  за 2017 година са постъпили 120 340 690 лева, сочат последните данни на Министерство на енергетиката, докато за предходната 2016 г. те са почти два пъти по-малко - 61 340 171 лева.