Снимка: БГНЕС

Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика*

Народни представители от БСП предложиха намалени ставки за облагането с ДДС - 5% за избрани хранителни продукти и 9% за лекарства, заплащани от НЗОК, медицински изделия и диетични храни за медицински цели. Вносителите предлагат и повишаване на прага за задължителна регистрация от 50 на 100 хил. лева. Макар проектът да е придружен с мотиви и оценка на въздействието, текстовете са кратки и по-скоро декларативни. Не са формулирани ясни цели и не е изготвен социално-икономически анализ, аргументиращ  връзката между предложените изменения и постигането на целите.

Заявените мотиви, а и изказвания на политици, подкрепящи идеята, са насочени към повишаване на покупателната сила на домакинствата, предполагаемо - на тези с по-ниски доходи. Има очакване и за насърчаване на вътрешното потребление като цяло. Мярката се представя като възможен и желан инструмент за социална политика. Допускането за намаление на крайните цени в резултат от промените в данъчните ставки е ключова хипотеза за реализирането на посочените цели.

При оценка на ефектите от конкретния законопроект, както и общо по философията на подобна посока на реформа на данъчната система, трябва да се имат предвид поне следните икономически закономерности, представени накратко тук.

Данъчната система трябва да се разглежда в цялост и да се отчита въздействието на структурата на облагане върху икономическото развитие. Решението за промяна на относителната тежест на един данък за сметка на друг въздейства върху стимулите на бизнеса и домакинствата, променя поведението, насърчава едни житейски и икономически избори и обезсърчава други. Данъчната система на една страна следва да е съобразена с дългосрочните предизвикателствата пред факторите за нарастване на производителността и качеството на човешкия капитал, спецификите и структурата на нейната икономика, както и данъчните политики на страни, които са регионален или международен конкурент за привличане на инвестиции. България и страните от Централна и Източна Европа се стремят към догонване на по-богатите икономики в съюза и затова се опитват да изградят и прилагат данъчна политика, която да насърчава спестявания, предприемачество, инвестиции, труд, и в по-малка степен - текущо потребление. Допълнително следва да се отчита, че подобна структура на данъчното облагане е по-адекватна за малки отворени икономики, в които международната размяна на стоки и услуги има значителна роля.

С увеличаването на сложността и въвеждането на разнообразни данъчни изключения и специални режими нараства и възможността за избягване на облагането, а политическата динамика логично създава постоянен натиск за нови и нови преференции. От друга страна, трябва да се имат предвид и разходите на самата приходна администрация по прилагане на закона и предотвратяване на измами. Не е учудващо, че десетилетия на изследвания и анализи от ОИСР и МВФ потвърждават, че ДДС е ефективен там, където основата е максимално широка и се прилага единна ставка.

Намаление на данъчната тежест винаги трябва да е в политическия дневен ред, но икономическата логика диктува то да започне от онези данъци, които въздействат в най-голяма степен на инвестиции, потребление, труд и изобщо, на стопанските решения. Идеите за преференциално третиране на потреблението на определени стоки трябва да се сравнят (поне) с намаление на осигурителните вноски, облагане на корпоративните печалби и дивиденти, а също и с намаляване на стандартната ставка на данъка върху добавената стойност.

За пореден път се дават откъслечни примери с други страни с намалени ставки, без анализ на ефектите и за публичните финанси в тези страни и дори без да се споменат ключови характеристики на данъчната тежест там. От страните в Централна и Източна Европа, които прилагат диференцирана ставка за някои храни и/или лекарства, само една има по-ниска стандартна ставка и една - същата като България. Всички останали облагат с по-висока тежест както невключените в групата за намалена ставка хранителни продукти, така и всички останали стоки и услуги.

Има като че ли пълна увереност, че по-ниската ставка ще се пренесе автоматично в по-ниска цена на стоките за потребителите. Очакваната промяна на цената на една стока при намаление на данъчната ставка зависи най-общо от два фактора: еластичността на търсенето, от една страна, и пазарната структура, наличието на конкуренция и еластичност на предлагането, от друга. Може да се твърди с голяма доза увереност, че ефектът ще бъде „споделен" между потребители, търговци и доставчици, като крайната цена няма да спадне с целия размер на намаления данък. Следва да се отбележи също, че в Словакия през 2016 г. и в Румъния (през 2013 и 2015 г.) са въведени по-ниски ставки за някои хранителни продукти. Задълбочен анализ на ефектите все още не е направен, но незабавните резултати, измерени през промяна в цените в месеците след данъчните промени, са показателни - цените спадат с между 25 и 50% от намалението в данъчната ставка.

Използването на мерки за въздействие върху цените, независимо дали става въпрос за административно контролиране или чрез промяна в ДДС, не може да постигне ефект само за определени социални групи. По-ниските цени са за всички потребители, независимо от размера на дохода -  от подобни мерки се възползват както най-бедните, така и най-богатите. Хората с високи доходи потребяват повече в абсолютно изражение. Така например, в десетте процента домакинства с най-високи доходи разходите за потребление на хранителни продукти са 3,4 пъти по-високи от тези в десетте процента с най-ниски доходи; при лекарствата и здравните услуги разликата е 3,3 пъти, по данни на НСИ. Ако разгледаме доходите и потреблението на двадесетте процента най-бедни, то общият ефект от очакваните по-ниски цени е минимален. Отчитайки потреблението на основните хранителни продукти средно на лице в тези подоходни групи, мярката ще „спести" около 3 до 3,50 лева на човек на месец. Това означава, че при значително по-нисък общ фискален ефект може да се насочват по-високи социални трансфери към конкретни уязвими групи. Така се прилага общия принцип във фискалната политика за провеждане на социално подпомагане през бюджетните разходи, а не през данъчната система.

По отношение на лекарствените продукти следва да се отбележи, че промяната има неутрален нетен ефект върху публичните финанси по отношение на разходите, финансирани от НЗОК. Доколкото и в момента ценообразуването за тези лекарства е регулирано и непазарно, няма причина да се счита, че различната данъчна ставка ще промени възможността на министерството или касата да влияят на цените.

В заключение, предложението ще промени данъчната система по начин, който не е благоприятства икономическия растеж, инвестициите и заетостта в дългосрочен план. Същевременно, потенциалният социален ефект за домакинствата с ниски доходи е минимален, като би могъл да се постигне много по-ефективно чрез насочени социални трансфери и други мерки за икономическо и социално включване.

*Текстът е публикуван в седмичния бюлетин на ИПИ