Снимка: iStock

Тъй като Испания ще тества четиридневна работна седмица в отговор на коронавирусната пандемия, експертите казват, че това може да означава по-трайна промяна в баланса между работата и личния живот, пише Вики Маккийвър от CNBC Make It. 

Миналата седмица испанското правителство се съгласи да проведе експериментална 32-часова работна седмица в продължение на три години, без да намали заплатата на служителите си, като избирате от 50 милиона евро на разходите по проекта за тези фирми, които иска да участват в него.

Иниго Ерехон, оглавяващ малката испанска лява партия Mas Pais, която ръководи плана, пише в Twitter, че финансирането трябва да „служи за преориентиране на икономиката към по-добро здраве, грижа за околната среда и повишаване на производителността“.

Джо Райл, който е част от базираната в Британия Кампания за 4-дневна седмица, каза пред CNBC по телефона, че концепцията е „нараснала както с популярност, така и с инерция, откакто се появи Covid.“

Той каза, че внезапният преход към по-голямата част от хората, работещи у дома, „отвори очите на хората, че промяната може да се случи и много бързо, когато я пожелаем.“

Прекарвайки повече време у дома, Райл каза, че работниците също имат повече време да „преосмислят това, което е важно в живота им“.

През ноември Кампанията за 4-дневна седмица написа отворено писмо до редица световни лидери, включително испанския премиер Педро Санчес, като ги призова да обмислят въвеждането на по-кратка работна седмица в отговор на пандемията. В писмото се подчертава как по-краткото работно време се използва по време на икономическа криза за по-равномерно разпределяне на натоварванията между безработни и „свръхнатоварени“ хора, работещи повече часове, отколкото биха предпочели.

Япония и „кароши“

Япония също може да обмисли преминаването към четиридневна работна седмица, след като миналата седмица в парламента беше представено предложение от Кунико Иногучи, член на управляващата Либерално-демократическа партия. Японското предложение обаче може да доведе до загуба на плащане за допълнителен почивен ден.

И докато в случая с Япония не е ясно дали предложението е мотивирано от пандемията, страната отдавна има репутация, че оправдава културата на по-дълго работно време. Япония дори има име за „смърт от преумора“: „кароши“.

Въпреки че ситуацията може да не е толкова тежка, колкото в някои други страни, това чувство на преумора или вътрешно изгаряне определено е станало по-остро при пандемични условия. Многобройни проучвания показват, че хората по света са работили по-дълго през последната година, докато са у дома.

В доклад, публикуван през октомври в рамките на 4-дневна седмична кампания с участието на аналитични центрове Autonomy и Compass, се цитира проучване на Фондацията за психично здраве, в който се казва, че британците, работещи у дома по време на пандемия, средно харчат допълнителни 28 часа извънреден труд месечно.

Всъщност Райл посочи, че е установено, че Великобритания има един от най-дългите работни дни по часове в Европа.

„Ние имаме една от най-слабо продуктивните икономики и имаме най-малко официални празници“, каза Райл, който преди това е работил за водещата опозиционна партия на Лейбъристката партия в Обединеното кралство, когато предложи четиридневна седмица като едно от потенциалните си решения на последните избори във Великобритания.

„Преосмислете как работим“

Въпреки че по-кратката работна седмица не изглежда да е в дневния ред на сегашното британско правителство, някои шотландски законодатели подкрепят идеята, ако страната стане независима от Обединеното кралство.

Лий Роб, член на управляващата Шотландска национална партия на Шотландия, аргументира добродетелите си на партийна конференция през ноември в връзка с Covid. „Коронавирусната пандемия преобърна нашия начин на живот, но също така ни даде възможност да рестартираме и преосмислим начина, по който работим“, каза той. 

Чрез отчитане само на публичния сектор на Шотландия, британския аналитичен център Autonomy публикува през декември данни, които показват, че четиридневната седмица ще струва 1.4 – 2 милиарда паунда годишно, но може да създаде от 45 000 до 59 000 нови работни места в този сектор.

По-късно този месец Autonomy публикува по-широко проучване в Обединеното кралство, използвайки статистически данни за рентабилността на повече от 50 000 британски фирми. Тя открила, че при най-лошия сценарий повечето британски компании могат да си позволят четири дни в една работна седмица, без загуба на заплата, и след като първоначалната фаза на коронавирусната криза премине.

Министър-председателят на Нова Зеландия Джасинда Ардърн също насърчи работодателите, които бяха в състояние да обмислят предоставянето на по-кратка работна седмица да го направят, като един от начините за насърчаване и връщане на туристическия сектор в страната след пандемията.

Междувременно министър-председателят на Финландия Сана Марин преди това се застъпваше за четиридневна работна седмица, състояща се от шестчасови дни.

„Криза на безработицата“

В допълнение към потенциалната достъпност на по-кратката работна седмица е установено, че тя прави работниците по-продуктивни. Добре популяризиран пример е този на Microsoft Japan, която затваря офисите си за 2300 работника всеки петък за месец и видя, че производителността е скочила с 40% по отношение на продажбите на служител.

Кейт Сопер, професор по философия в Лондонския университет в Метрополитън, каза пред CNBC по телефона, че вярва, че обсъждането на по-кратки работни седмици вероятно ще продължи да набира сила, тъй като повече работа става автоматизирана благодарение на технологията.

Тя каза, че сме изправени пред „криза на безработицата“ поради по-широкото използване на автоматизирани системи на работното място, но аргументира, че вместо „да се оплакваме загубата на работа, трябва да го разглеждаме като възможност всъщност да преосмислим цялата си политика за просперитет“ и „да се премине от разбиране за идентичност по същество, вкоренено в работата“.

В неотдавнашната си книга „Живот след растеж: за алтернативен хедонизъм“ Сопер цитира прогноза на известния икономист Джон Мейнард Кейнс в есе от 30-те години на миналия век, че до 2030 г. хората могат да работят само по 15 часа седмично.

Сопер също така се аргументира и спрямо „огромната полза за околната среда“, ако работиш по-малко.

Изследвания, публикувани през декември от Университета на Великобритания в Източна Англия, Университета в Ексетър и Глобалния въглероден проект (Global Carbon Project), установиха, че ограниченията в областта на общественото здраве в световен мащаб са довели до рекорден спад на глобалните въглеродни емисии през 2020 г.

Райл повтори твърдението на Ерехон от Mas Pais, че по-кратката работна седмица е всестранно „добра за икономиката, добра за работниците и добра за околната среда“.

Още по темата:

Докладът на ADP сочи към по-добра заетост в САЩ

Unilever има за цел да обучи 10 млн. млади хора за работа в стратегия за справяне с неравенството