Снимка: iStock

Най-голямата изключителна пречка пред успеха на Федералния резерв в овладяването на инфлацията се свежда до проблема с числата: в САЩ няма достатъчно работници, просто казано, търсенето и предлагането на работна ръка трябва да се балансират отново, за да се ограничи растежът на заплатите и инфлацията в услугите.

Предлагането на работна ръка остава упорито под нивата преди пандемията и дори от миналия месец то продължава да се свива, показа докладът за труда от петък през ноември. 

Делът на хората, работещи или търсещи работа, е спаднал през всеки от последните три месеца, а общият размер на работната сила е отново под нивото, което беше през февруари 2020 г., въпреки нарастването на населението оттогава. Близо 200 000 души са напуснали работната сила в САЩ само през ноември.

Измервателят на тенденциите в заетостта сигнализира за по-бавно нарастване на работните места.

Комбинация от фактори допринася за недостига на работници - от пенсионирането на хората от Бейби бум и намаляващата имиграция - до ниската раждаемост и дългия Covid. Заедно те предполагат, че недостигът ще остане тук.

Това означава, че Фед трябва да натисне още по-силно търсенето на работници, за да го върне в съответствие с предлагането, да ограничи растежа на работните места и да намали натиска върху заплатите. Рискът е още по-висок процент на федералните фондове от очакваните в момента 5%, което предполага, че ще трябва да има по-широки съкращения и повишен шанс за по-дълбока рецесия.

Обикновено продължаващата сила на пазара на труда поддържа икономиката в движение. Днес обаче, когато Федералният резерв е нетърпелив да намали нивата на инфлация, които едва наскоро паднаха от 40-годишни върхове, той просто отлага неизбежното. А 263 000 добавени работни места през ноември отразяват много повече сила, отколкото централната банка иска да види.

Слабостта на пазара на труда е необходима стъпка за възстановяване на ценовата стабилност, без значение колко време е необходимо за постигането й. И съпътстващите щети за икономиката ще се задълбочават, колкото повече време отнеме на пазара на труда, за да се пропука.

„Започвате да насочвате повече към това колко силно Фед трябва да натисне спирачките“, казва Даян Суонк, главен икономист в KPMG. „И това увеличава риска да пропаднете през тънък лед.“

Председателят на Фед Джеръм Пауъл призна проблема миналата седмица, когато каза пред аудитория от икономисти, политически анализатори и репортери, че централната банка „трябва да приеме“, че възстановяването на баланса на пазара на труда ще дойде почти изцяло от умереност от страна на търсенето, а не подобряване на предлагането.

„Не мисля, че е разумно да очакваме, че ще се върнем до мястото, където бяхме с участието на работната сила през 2020 г.“, каза Пауъл. „Трябва да направим каквото е необходимо.“

Въпросът сега е колко далеч още ще трябва да отиде Фед, като се има предвид колко малък напредък е постигнат досега, дори след агресивните повишения на лихвените проценти, в ограничаването на търсенето на работна ръка. Правителствените данни, публикувани през изминалата седмица, показаха, че докато свободните работни места са намалели, икономиката все още има близо три милиона повече отворени позиции, отколкото когато и да било преди пандемията от Covid. Безработицата е близо до 50-годишно дъно, а секторите на личните услуги, по-специално, процъфтяват.

В резултат на това заплатите продължават да растат, което подчертава трудността на поставената задача. „Трудно е да се види как натискът върху заплатите намалява без шок за икономиката“, написа в петък Бет Ан Бовино, главен икономист на САЩ в S&P Global Ratings.

Анекдотично, има малко причини да мислим, че предстои колапс или дори значителен неуспех.

Помислете какво вижда LaSalle Network, национална фирма за персонал и набиране на персонал. Около 84% от компаниите, с които работи, казаха в скорошно проучване, че планират да наемат през 2023 г., отбелязвайки ръст с приблизително 20 процентни пункта спрямо дела, който е планирал да наема преди година, казва Том Гимбъл, главен изпълнителен директор на фирмата .

Гимбъл също отбеляза 50% увеличение спрямо миналата година в търсенето на продавачи. Той смята, че това е водещ и положителен индикатор за това накъде се насочва растежът на работните места, защото фирмите назначават персонал в отдела си за продажби, когато смятат, че имат място за растеж. „Работните места са там“, казва той. „Имаме ли правилните хора, които да ги запълнят?“

Унищожаването на търсенето на работна ръка, което ще повиши безработицата в близко бъдеще, е първата стъпка и тази, която дори Фед, чрез своите икономически прогнози, признава, че ще трябва да предприеме, за да стимулира икономиката чрез сегашния пристъп на инфлация.

Но хроничният недостиг на работна ръка също така сочи към по-дълбок и все още до голяма степен непризнат проблем: къде ще трябва да падне нивото на безработицата, за да се избегне поддържането на постоянен натиск за повишаване на заплатите.

Естеството на демографските промени, водещи до недостига на работна ръка, означава, че относителната липса на предлагане почти сигурно ще продължи дори след като икономиката се върне към по-стабилна базова линия. А това означава, че има само няколко възможности за поддържане на баланса на пазара на труда и инфлацията в средносрочен план.

Първият ще бъде увеличаване на предлагането чрез скок на имиграцията, което е политически непопулярно и противоречи на политиката на САЩ, която определя годишни лимити за броя на хората, които могат законно да влизат в страната всяка година. Второто би било повишаване на производителността, което вероятно ще изисква огромни инвестиции в технологии, които заместват труда, чието въвеждане може да отнеме години.

Третият подход за стимулиране на предлагането на работници – по-лесен, но по-болезнен – би бил натискане на търсенето, което Фед може да направи, като продължи да повишава лихвените проценти, като по този начин отслаби икономиката. Това би повишило най-малкото безработицата. Суонк от KPMG казва, че процентът на безработица вероятно ще трябва да се повиши до и да достигне плато на ниво, по-близо до 4,5% – цял процентен пункт над последното дъно – за да се ограничи инфлацията.

С други думи, дните на 3,5% безработица, стабилна инфлация и ниски лихвени проценти изглеждат отминали. „Дори след като приключат с убиването на този инфлационен дракон, те ще трябва да поддържат лихвите на ниво, което не позволява на безработицата да падне толкова ниско, колкото беше“, казва Суонк.

Още по темата:

Какво да очакваме от заетостта в САЩ