Снимка: iStock

Китай и Русия заемат централно място тази седмица, тъй като и двете страни се стремят да укрепят връзките си точно когато пропастта със Запада, както на геополитически, така и на икономически, както и на военен фронт, изглежда се задълбочава, според анализатори.

Тридневното държавно посещение на китайския президент Си Дзинпин в Москва тази седмица, което започна в понеделник, бе приветствано от президентите на Китай и Русия като резултат от солидните отношения на сътрудничество между двамата лидери и техните страни и идва след решителен стремеж през последното десетилетие за укрепване на дипломатическите, отбранителните и търговските връзки, съобщава CNBC.

Преди визитата президентът Владимир Путин каза в статия, че „за разлика от някои страни, претендиращи за хегемония и внасящи раздор в глобалната хармония, Русия и Китай буквално и преносно строят мостове“, докато китайският му колега му върна услугата, като каза на AFP, че е „уверен, че посещението ще бъде ползотворно и ще даде нов тласък на здравословното и стабилно развитие на китайско-руските отношения“.

Посещението на Си в Москва е нещо като политически преврат за Русия, като се има предвид, че то идва в момент, когато Русия има малко влиятелни приятели на международната сцена и малко, което да покаже за инвазията си в Украйна.

Руските сили постигнаха малък осезаем напредък въпреки една година на боеве, а една до голяма степен изолирана Москва продължава да работи под тежестта на международните санкции. За да добави обида към вредата, Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин в петък, твърдейки, че той е отговорен за военни престъпления, извършени в Украйна по време на войната.

Независимо от това, Китай и Русия отдавна споделят сходни геополитически цели, като желанието да видят това, което те наричат „многополюсен свят“ и ограничаването на военната мощ на НАТО, които ги обединяват. И може би най-значимата споделена гледна точка от всички е тяхното взаимно, дългогодишно недоверие към Запада.

Стечение на последните събития – от войната в Украйна до западните ограничения върху износа на полупроводникови технологии за Китай и напоследък сделката за ядрени подводници между САЩ, Великобритания и Австралия, която раздразни Пекин – служи само за сближаването на страните, според анализатори.

„Ако погледнете траекторията на отношенията между Китай и Русия през последното десетилетие, двустранните връзки между двете страни наистина се развиха изключително много“, каза Алисия Бачулска, политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения (ECFR), пред CNBC, като каза, че процесът на развитие на връзките започна още през 90-те години.

„Става дума основно за определени стратегически интереси, които в този момент са много близки както до Пекин, така и до Москва“, добави тя. „Както за Русия, така и за Китай основният интерес е да се отслаби ръководеният от САЩ международен ред, това е тяхната основна цел в дългосрочен и краткосрочен план“.

Факторът Украйна

Както за Китай, така и за Русия войната в Украйна е едновременно предизвикателство към този световен ред, ръководен от САЩ, и начин за подкопаването му, отбелязват анализатори.

Китай се въздържа от открита подкрепа за войната на Русия в Украйна, но също така отказа да осъди инвазията. Вместо това тя повтори критиките на Москва към САЩ и НАТО за това, което според нея „подклажда огъня“ относно Украйна. Тя също така се стреми да си изгради ниша като миротворец, призовавайки двете страни да се споразумеят за прекратяване на огъня и да седнат на масата за преговори за преговори.

Зад кулисите Западът е загрижен, че Пекин може да предостави смъртоносно оръжие на Русия, за да й позволи да спечели надмощие в Украйна, както предложи Американското разузнаване миналия месец. Западните съюзници на Украйна сигнализираха, че всеки ход за това ще бъде червена линия и че ако Пекин я пресече, ще има „последици“ под формата на санкции, наложени на Китай.

Пекин категорично отрича, че планира да Доставя на Русия каквато и да е военна техника. Говорителят на китайското външно министерство Ван Уънбин заяви в понеделник, повтаряйки предишни коментари, че Западът доставя оръжие на Украйна, а не на Китай, като каза пред репортери, че „американската страна трябва да спре да подклажда пожарите и да раздухва пламъците [...] и да играе конструктивна роля за политическо решение на кризата в Украйна, а не обратното“.

Китай отрича да планира да помогне на Москва във военно отношение, но анализатори твърдят, че Пекин е загрижен за войната в Украйна, отбелязвайки, че Китай разглежда провала на Русия в Украйна като заплаха, като се има предвид, че носи риск от потенциално сеизмични политически последици в Русия, които от своя страна биха могли да навредят на Пекин.

„Най-лошият сценарий за Пекин сега е пълният провал на Русия в тази война“, каза Бачулска от ECFR.

„Ако започнат да мислят, че Русия може да се провали – и че в наистина най-лошия кошмарен сценарий, че [тогава може да има] продемократично правителство в Москва – за Китай това би бил много заплашителен сценарий“, отбеляза тя , разглеждан едновременно като „пряка заплаха за Пекин и стабилността на Китайската комунистическа партия“.

Този страх, каза тя, може да повлияе на Китай, когато обмисля дали да предложи помощ на Путин в Украйна. „Те вероятно ще могат да окажат по-голяма подкрепа, ако осъзнаят, че балансът на силите на бойното поле е срещу Русия“, отбеляза Бачулска.

Много е вероятно обаче, ако Китай помогне на Русия по отношение на оръжия или военни технологии, да го направи по много прикрит начин, отбелязват анализатори, включително Бачулска и тези в Института за изследване на войната, като например използването на Беларус или други страни.

„Си вероятно планира да обсъди схеми за избягване на санкции с Путин и руски представители, за да подкрепи продажбата и доставката на китайско оборудване за Русия“, се казва в анализ преди срещата на върха между Си и Путин, отбелязвайки, че по-рано е преценило, че по време на неотдавнашната среща между президентите на Беларус и Китай може да са подписани споразумения, които „улесняват избягването на руските санкции чрез канализиране на китайски продукти през Беларус“.

Си и Путин „вероятно ще обсъдят схеми за избягване на санкции и китайския интерес да посредничат за уреждане на войната в Украйна“.  CNBC се е свързал с китайското Външно министерство за отговор на коментарите и все още не е получил отговор.

Технологични и търговски войни

Макар че евентуалната военна помощ за Китай е нещо, което Западът трябва да следи отблизо, дълбочината и широчината на лоялността на Китай към Москва се разглежда като ограничена, като Пекин вероятно не е склонен да рискува големи санкции срещу собствената си икономика, само за да помогне на Русия.

От друга страна, анализаторите отбелязват, че Китай, подобно на Русия, има интерес САЩ и Западът да отслабят, както геополитически, така и дипломатически – например, ако Китай може да се намеси като посредник в конфликта в Украйна – и на икономическо ниво, ако двете страни могат да изградят по-тесни търговски връзки. Това ще се случи в момент, когато САЩ и Европа отправят предизвикателство към икономическата мощ на Китай, най-наскоро с въвеждането на всеобхватни правила за контрол на износа, насочени към ограничаване на способността на Китай да има достъп до усъвършенствани компютърни чипове.

„Контролът върху износа на китайските високи технологии – който отразява политика на целенасочено ограничаване – доближава Си до Путин по мироглед и ориентация“, каза Иън Бремер, основател и президент на Eurasia Group, пред CNBC, добавяйки: „Мисля, че това вероятно ще бъде отразено в изявленията на Си, когато той [...] посети Путин в Москва, и това ще бъде голяма сделка от геополитическа гледна точка“, отбеляза Бремер.

Докато Русия може да предложи на Китай удобно търговско и дипломатическо партньорство, тъй като другите пътища към западните пазари изглеждат все по-уязвими, анализаторите отбелязват, че отношенията между Китай и Русия са небалансирани.

„Китай всъщност не се нуждае от Русия“, каза пред CNBC Кристофър Гранвил, управляващ директор на глобалните политически изследвания в TS Lombard. „Русия е много малка икономика в сравнение с Китай, с изключение на някои много специфични неща, като износа на въглеводороди и някои аспекти на военната й промишленост“, отбеляза той.

„Натискът на САЩ върху Китай, особено в тези търговски войни, а сега и в технологичните войни, е ясен проект на американското правителство с нулева сума, за да попречи на Китай да достигне границата на ключови технологии, особено полупроводниците“, каза той.

„Струва ми се, че в резултат на кампанията на американското правителство с нулев резултат да изтегли Китай, да й попречи да върви напред и да я задържи назад, изведнъж отношенията с Русия стават по-ценни за Китай“.

Още по темата:

Китайският бизнес на GM страда и това не е само заради Covid-19

Великобритания подкрепя проекта на Rolls-Royce за изграждане на ядрен реактор на Луната