Снимка: iStock

Темпът на повишаване на лихвените проценти в големите централни банки показа признаци на забавяне през май, но мащабът на затягането намаля, с проблемите на растежа и "лепкавите" данни за инфлацията подтикнаха политиците да действат по-предпазливо, пише "Ройтерс".

И шестте централни банки, които наблюдават една от 10-те най-търгувани валути и които се срещнаха през май, повишиха лихвите. Централните банки в Австралия, Нова Зеландия и Норвегия се присъединиха към Европейската централна банка, Централната банка на Англия и Федералния резерв в повдигането на референтните лихвени проценти миналия месец с 25 базисни пункта всяка, за кумулативни 150 базисни точки.

Това се сравнява с две увеличения на пет срещи в централните банки на Г-10 през април. В разгара на цикъла на затягане през септември миналата година осем централни банки повишиха лихвените проценти с кумулативни 550 базисни точки.

„Инфлацията се оказа стабилна, въпреки че растежът отслабва“, каза Жан Бойвен, ръководител на BlackRock Investment Institute, в бележка до клиентите във вторник.

„Пазарите преоценяват очакванията за основния лихвен процент, тъй като стабилната инфлация показва, че централните банки няма да ги намалят тази година – или ще продължат да се повишават.“, добваи Бойвен.

От началото на годината централните банки на G10 са извършили 21 повишения на лихвените проценти и са ги затегнали с общо 725 базисни точки. Това се сравнява с 54 повишения на лихвените проценти през цялата 2022 г. и 2700 базисни пункта повишения на лихвите.

Междувременно нововъзникващите пазари леко напреднаха в цикъла, като някои централни банки промениха подхода си към режим на облекчаване.

Петнадесет от 18 централни банки в извадката на "Ройтерс" от развиващите се икономики се събраха, за да вземат решение за промени в лихвените проценти, но само политиците в Израел, Южна Африка, Тайланд и Малайзия повишиха, и то с кумулативни 125 базисни точки. Това се сравнява с 11 срещи през април, където две централни банки предоставиха общо 50 базисни точки. 

Унгария стана първата европейска нация, която разхлаби политиката си, като намали спешната лихва по еднодневните депозити, която беше пуснала през октомври, за да подкрепи падащата си валута, със 100 базисни пункта до 17% през май. Лихвеният процент за еднодневен депозит не е отразен в извадката на "Ройтерс".