Снимка: iStock

Рекордните дългове, високите лихвени проценти, разходите за изменението на климата, разходите за здравеопазване и пенсии със застаряването на населението и нестабилната политика подклаждат страховете от криза на финансовия пазар в големите развити икономики, пише "Ройтерс".

Ръстът в разходите за държавни заеми постави високия дълг в светлината на прожекторите, като инвеститорите настояват за увеличени компенсации за държане на дългосрочни облигации, а политиците призовават за предпазливост по отношение на публичните финанси.

Над 80% от увеличението на глобалния дълг от 10 трилиона долара през първото полугодие до рекордните 307 трилиона долара идва от развитите икономики, казва Институтът за международни финанси.

"Съединените щати, където споровете около лимита на дълга го доведоха до фалит, Италия и Великобритания са от най-голямо безпокойство", казаха над 20 видни икономисти, бивши политици и големи инвеститори пред "Ройтерс".

Те не очакват развитата икономика да се бори с изплащането на дълга, но казват, че правителствата трябва да предоставят надеждни фискални планове, да повишават данъците и да стимулират растежа, за да поддържат финансите управляеми. Засиленото геополитическо напрежение увеличава разходите.

Крехката среда с по-високи лихвени проценти и свиваща се подкрепа на централната банка повишава риска от грешна политическа стъпка, която да предизвика разгром на пазара, както се вижда от кризата с „мини бюджета“ на Великобритания през 2022 г.

Питър Прает, бивш главен икономист в Европейската централна банка, каза, че въпреки че дългът все още изглежда устойчив, перспективата е тревожна предвид дългосрочните нужди от разходи.

„Можете да вземете много, много страни днес и ще видите, че не сме далеч от криза на публичните финанси. Ако претърпите злополука или комбинация от събития, тогава ще влезете в неблагоприятен нелинеен динамичен процес. Това е нещо, което е реална възможност“, каза Прает, който се присъедини към ЕЦБ по време на дълговата криза през 2011 г.

Големите нужди от финансиране и премахването на подкрепата от страна на централните банки увеличават ценовата несигурност за инвеститорите, каза София Дросос, главен икономист на хедж фонда Point72 Asset Management.

„Нивата на дефицита и дълга ни карат да се чувстваме неудобно“, каза Даниел Иваскин, главен инвестиционен директор в облигационния гигант PIMCO, който малко не желае да притежава дългосрочни облигации.

Смята се, че плановете за разходи, които не са надеждни, най-вероятно ще предизвикат сътресения на пазара.

В по-дългосрочен план „траекториите на държавния дълг представляват най-голямата заплаха за макроикономическата и финансовата стабилност“, каза Клаудио Борио, ръководител на монетарния и икономически отдел на Банката за международни разплащания.

Още по темата:

Наближава проблемната "дата Х" за щатския дълг

Защо намалява привлекателността на дълга в Европа?