Снимка: iStock

Служителите на Европейската централна банка, които преценяват дали са повишили достатъчно разходите по заемите, са изправени пред свързано предизвикателство: как да гарантират, че тяхната политика продължава да работи, пише "Блумбърг". 

Президентът Кристин Лагард и нейните колеги се стремят да обновят водопровода, който свързва ЕЦБ с банките, 15 години след колапса на Lehman Brothers отбелязаха зората на ера на неконвенционални инструменти за ликвидност - и в крайна сметка количествено облекчаване.

Длъжностните лица не могат да върнат часовника назад и просто да пресъздадат системата на паричния пазар от миналото. Но без основен ремонт, освобождаването от страна на ЕЦБ на облигации и дългосрочни заеми, които в момента възлизат на общо 5,3 трилиона евро (5,6 трилиона долара), може в крайна сметка да изкриви механизмите на паричната политика, които използва за борба с инфлацията.

Решенията, опитани от други централни банки, предлагат известно вдъхновение, но няма ясен шаблон. Така че служителите на ЕЦБ, след като взеха краткосрочно решение през септември да повишат лихвените проценти отново, трябва сериозно да обмислят цялостното функциониране на своята парична рамка.

„Това не е тривиален въпрос“, каза Лагард пред законодателите миналия месец, добавяйки, че „ще ни информира за най-подходящия размер на баланса“.

Политиците искат служителите да измислят идеи, преосмислящи връзката на ЕЦБ с финансовата система и като цяло самата икономика. Лагард обеща резултати в началото на 2024 г. Ето по-отблизо предизвикателството.

Основният приоритет на длъжностните лица е да свият баланса, който набъбна през годините след световната финансова криза през 2008 г., процес, който ще подпомогне затягането на паричната политика и ще създаде място за потенциални покупки в случай на бъдещи кризи.

Още по темата:

Кристин Лагард: Паричната и лихвена политика на ЕЦБ не е на автопилот

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ