Снимка: iStock

Европейската централна банка ще продължи да поставя "долна граница" на пазарните лихвени проценти през идните години, но банките ще играят по-голяма роля при вземането на решение колко ликвидност искат, казаха четирима източника пред "Ройтерс".

ЕЦБ преразглежда начина, как да управлява краткосрочните лихвени проценти в нова ера, в която инфлацията е по-висока и огромното количество пари, изпомпвани в банковата система чрез програми за стимулиране през последното десетилетие, вече не е необходимо и дори създава някои нежелани страни- ефекти.

През по-голямата част от последните 10 години механизмът беше прост: ЕЦБ поддържаше лихвените проценти на нула или по-ниски нива и наводняваше банките с повече пари в брой, отколкото им беше необходимо чрез покупки на облигации и заеми, за да ги насърчи да отпускат заеми и да съживи инфлацията, която тогава беше твърде ниска.

Това премахна необходимостта банките да вземат заеми от ЕЦБ и прикрепи овърнайт лихвения процент, който банките начисляват взаимно към този, който ЕЦБ плаща по депозитите.

Тази рамка трябва да се промени сега, когато лихвените проценти са далеч над нулата и огромните количества свръхрезерви са ненужни – и дори причиняват огромни загуби на ЕЦБ и някои от 20-те централни банки в еврозоната.

Политиците, които се срещнаха във Франкфурт миналата седмица, се споразумяха, че ЕЦБ ще се придържа към система за „долен праг“, при която централната банка на практика определя най-ниската лихва, при която банките биха си отпускали заеми, казаха източниците при условие за анонимност, тъй като разискванията са поверителни.

Но има важен обрат: ЕЦБ няма еднолично да решава колко ликвидност предоставя на банковата система, след като приключи с източването на излишните резерви след няколко години, добавят източниците.

Вместо това политиците се съгласиха, че търговските банки ще помогнат да се определи това, като заемат резервите, от които се нуждаят, от ЕЦБ, подобно на това, което прави Bank of England.