Снимка: iStock

Надеждата на Европейската централна банка, че заплатите в еврозоната ще се повишат точно толкова, колкото да подхранват икономическата експанзия, без да подклажда отново инфлацията, ще бъде подложена на изпитание от бавно изтичане на данни, които ще определят кога лихвените проценти могат безопасно да бъдат намалени, пише "Блумбърг". 

Докато новите тримесечни прогнози, които ще бъдат представени на политическата среща тази седмица, ще разкрият малко по-мека перспектива за цените, фокусът на длъжностните лица е изцяло върху заплатите, които все още напредват с повече от два пъти целта за инфлация от 2%.

Загрижеността е такава, че политиците настояват, че трябва да оценят данните за заплатите през следващите три месеца, преди да започнат облекчаване на паричната политика - имайки предвид също подобни дилеми, пред които са изправени колегите им от Федералния резерв и Банката на Англия.

Това означава, че е вероятно да няма намаление на лихвения процент по депозитите от най-високата му стойност от 4% преди юни, а чакането може да се окаже още по-дълго. Четвъртото тримесечие отбеляза само малък спад в растежа на договорените заплати. Йорг Кремер, главен икономист в Commerzbank, вижда, че разходите за труд на единица продукция продължават да се увеличават твърде бързо.

„Не вярвам в сценария на Златокоска. Проблемът с инфлацията все още не е решен.“, каза Кремер.

Постигането на резултата, предвиден от прогнозата на ЕЦБ, би означавало връщане на инфлацията към целта без дълбока рецесия и висока безработица за 20-те държави от еврозоната. Членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел изрази оптимизъм, че този „мечтан“ сценарий е постижим, както направиха служители на Групата от 20 на среща в Сао Пауло миналата седмица.

Някои индикатори сочат в правилната посока. Растежът на колективното заплащане се забави за първи път от 2022 г. през четвъртото тримесечие на миналата година, след рекордно високи стойности през предходния период.

Анкетирани от ЕЦБ анализатори също посочват, че натискът върху заплащането намалява от 2024 г. и ръстът на заплатите пада под 3% през 2026 г. – ниво, което обикновено се смята за съвместимо с целта за инфлация от 2%.