Снимка: iStock

Германия, болният човек на Европа, е на път да приключи едно тримесечие, което би предпочела да забрави. Първите три месеца на 2024 г. вероятно отбелязаха второто поредно тримесечие на икономическо свиване и за цялата година се очаква да доведе до малък или никакъв растеж. Неговата индустриална мощ се превърна в пасив, като търсенето все още е потиснато, а деглобализиращият се свят го ограби от лостове като китайския износ, евтиния руски газ и надеждната гаранция за сигурност от САЩ.

Франция, чиято икономика, ръководена от търсенето, обикновено се развива, когато Германия изостава, постига слаб растеж въпреки нарастващия бюджетен дефицит, тъй като по-високите лихвени проценти хапят. Оптимизмът, че рецесията може да бъде избегната, се смекчава от анемичните инвестиции и растежа на производителността.  

Това оставя последния голям лидер, останал неподвижен - Италия, където служителите на Джорджия Мелони се противопоставят на мрака, като очакват брутният вътрешен продукт да нарасне с около 1% тази година. Това би било по-добро от средното за Германия, Франция, Холандия и еврото и би било в съответствие с представянето на Италия от 2019 г. въпреки историята на нисък растеж, висок дълг и нестабилна политика. Наред с подобни на Испания и Португалия, които след години на кризи се радват на по-висока конкурентоспособност и растеж на износа, според проучване на ING, възстановяването на Италия е тласък за Европа.   

Проблемът е, че има и признаци на лошо здраве или това, което италианският министър на финансите Джанкарло Джорджети наскоро нарече „болка в стомаха“. Той имаше предвид Superbonus, данъчен кредит за екологично чисти ремонти на домове на стойност 110% от тяхната цена, който доведе до голям прилив за жилищни инвестиции и изигра значителен удар в Италия след пандемията. Икономистът от Financiere de la Cite Николас Гьотцман изчислява, че супербонусът — на стойност умопомрачителните 107 милиарда евро (116 милиарда долара) допустими инвестиции — е добавил около 15 пъти повече към БВП на еврозоната като италиански инвестиции в строителни материали, отколкото цялата германска икономика от края на 2019 г.      

Не всичко е обречено и мрачно: има признаци за по-добро доверие на потребителите и по-високи заплати, а финансовите пазари все още не оказват натиск върху италианския дълг. Очакването, че лихвените проценти са достигнали своя връх, съчетано с отстъплението на инфлацията, води до намаляване на залозите за рецесия.

Но най-важното е, че Италия все още има по-голяма вероятност да се забави, отколкото да надмине тази година, добавяйки към тревогата на европейските служители относно дългосрочната разлика между Европа и икономиката на САЩ, която трябва да нарасне с 2% тази година. Енрико Лета, бивш италиански премиер, който беше избран от Брюксел да напише доклад за бъдещето на единния европейски пазар, миналата седмица алармира по този въпрос. Говоренето на инвеститорите за меко приземяване няма да означава много в Европа с по-висок дълг и по-висока инфлация, която не може да осигури по-голям растеж.

Как може да изглежда по-добрият път към възстановяването? Едната е Италия — и Европа — да постигнат успех с фондовете за възстановяване от пандемия, предназначени да лекуват белезите от Covid и да инвестират в бъдещето. Рим е похарчил 45,7 милиарда евро, или по-малко от половината от полученото финансиране, което не е достатъчно. Европа има огромни инвестиционни нужди — включително 620 милиарда евро годишно за климатичния преход — и по-успешното прилагане на пандемичните фондове означава по-голям шанс да бъдат стартирани други необходими инициативи за разходи, като например за отбрана. Това също би компенсирало повече от връщането на супербонуса, добавяйки потенциално 2,5 процентни пункта към растежа на италианския БВП до 2026 г.

Още по темата:

11-ти месечен ръст за продажбите на автомобили в Европа