Снимка: iStock

Кристалина Георгиева, управляващият директор на Международния валутен фонд, омаловажи перспективата за негативно въздействие от разминаването на паричната политика между Европа и САЩ, но каза, че проблемите може да са по-остри на нововъзникващите пазари, пише CNBC. 

Референтните лихви на повечето напреднали икономики скочиха през последните години, тъй като централните банки се стремяха да укротят инфлацията след пандемията Covid-19.

Тези банки сега се стремят да намалят лихвените проценти, докато икономиките се охлаждат, въпреки че сигналите в САЩ предполагат, че съкращенията може да са след няколко месеца.

Средата с високи лихвени проценти в САЩ традиционно е лоша новина за нововъзникващите пазари, тъй като прави техните дългове - често оценявани в щатски долари - по-скъпи.

Това може също така да предизвика изтичане на капитал, тъй като инвеститорите избират по-добра възвръщаемост в САЩ и може да причини много по-строги финансови условия.

„Това е много по-сериозен проблем за страните, където въздействието на високите лихвени проценти в Съединените щати е по-дълбоко – в много нововъзникващи пазарни икономики“, каза Георгиева.

„Виждаме част от това и в Япония и там вниманието на политиците наистина трябва да бъде изострено, за да наблюдават внимателно къде нестабилността става по-значителна. В Европа това не е така.”, добави Георгиева.

„В еврозоната не сме твърде притеснени от въздействието на обменния курс“, каза Георгиева, добавяйки, че анализът на МВФ показва, че разликата от 50 базисни пункта между курсовете на Федералния резерв на САЩ и тези на Европейската централна банка вероятно ще доведе до незначителна или 0,1 до 0,2% промяна в обменния курс.

„И това означава, че в Европа това не е чак толкова голям проблем“, каза Кристалина Георгиева.

Още по темата:

Кр. Георгиева: Глобалната икономическа перспектива остава много несигурна

К. Георгиева: Половината свят вече поиска спешна помощ от МВФ заради пандемията