Снимка: iStock
САЩ вече отделят повече средства за лихви по публичния си дълг, отколкото за военните дейности на Пентагона. За Рей Далио това е предупреждение, че натрупаните задължения започват да ограничават възможностите на най-голямата икономика в света.
Основателят на Bridgewater Associates сравнява риска с „икономически инфаркт“. В интервю за подкаста Money Rehab той призовава бюджетният дефицит да бъде намален до около 3% от брутния вътрешен продукт. Според него продължаващото задлъжняване може да доведе до болезнено приспособяване чрез по-високи лихви или обезценяване на парите.
Предупреждението засяга и хората извън САЩ. Американските държавни облигации са ориентир за цената на капитала на международните пазари. Когато инвеститорите променят оценката си за риска около тях, последиците могат да достигнат европейските фондове, корпоративното кредитиране и спестяванията на домакинствата.
Лихвената сметка расте по-бързо от приходите
За последната приключила финансова година американският бюджет отчита дефицит от близо 2 трилиона долара, или 6,2% от БВП. Приходите нарастват с около 3%, докато разходите се увеличават с приблизително 6%.
Нетните лихви по публичния дълг достигат 1,142 трилиона долара срещу 917 млрд. долара за военните дейности на Министерството на отбраната. Лихвеното перо се увеличава с около 11% спрямо предходната година.
Съпоставката с отбраната показва мащаба, но по-същественият финансов въпрос е каква част от приходите вече е ангажирана с обслужване на минали задължения.
При бюджетни постъпления от около 5,4 трилиона долара посочените лихвени плащания се равняват на приблизително 21% от тях. Това е около един долар на всеки пет, преди да бъдат финансирани останалите държавни дейности.
Дефицитът добавя нов дълг, а по-големият дълг създава бъдещи лихвени разходи. Ако цената на финансирането също се повишава, натискът идва от две посоки едновременно.
Защо 3% не са магическа граница
Предложението на Далио е за значително ограничаване на годишния недостиг. То не означава изплащане на натрупания дълг, нито автоматично премахване на риска при достигане на конкретния процент.
Устойчивостта зависи от съотношението между икономическия растеж, цената на заемите и бюджетния баланс преди лихвените плащания. Една държава може да увеличава задълженията си в абсолютна стойност, докато тежестта им спрямо икономиката намалява. Възможно е и обратното - слаб растеж и скъпо финансиране да влошават показателите въпреки опитите за икономии.
Мащабът на необходимата промяна обаче е показателен. При непроменен размер на икономиката свиване на дефицита от 6,2% до 3% от БВП би означавало годишно подобрение от приблизително един трилион долара.
То трябва да дойде от по-високи приходи, по-ниски разходи или комбинация от двете. Всяка възможност има икономическа и политическа цена.
Кризата може да започне с постепенно поскъпване
Брутният федерален дълг достига около 40,2 трилиона долара към края на финансовата година. Американската Сметна палата определя дългосрочната фискална траектория като неустойчива и посочва, че лихвените разходи по дълга, държан от външни за федералното правителство инвеститори, са нараснали почти тройно за пет години.
Финансовото напрежение обаче може да се натрупва дълго преди евентуален отказ от плащане.
Инвеститорите могат да продължат да купуват американски облигации, но да изискват по-висока доходност. Това постепенно оскъпява новите заеми и рефинансирането на старите задължения. Ефектът се разгръща с падежите на дълга, а не наведнъж върху цялата сума.
Предупреждението на Далио следва да се чете именно като сценарий за опасно натрупване на напрежение. То не определя кога или по какъв конкретен начин би настъпила криза.
Спестителите могат да губят по различни начини
За притежателя на облигации първият риск е пазарен. Когато доходността на новите емисии се повиши, съществуващите книжа с по-ниска фиксирана лихва обикновено поевтиняват. Особено чувствителни са облигациите с дълъг оставащ срок.
Инвеститорът, който трябва да продаде преди падежа, може да реализира загуба. При облигационен фонд движението на пазарните цени се отразява в стойността на дяловете. Затова определението „държавни облигации“ не означава липса на колебания или гарантирана положителна доходност за всеки период.
За човек с налични средства по-високите лихви могат да създадат и възможност за по-добра доходност. Ефектът зависи от това дали той вече притежава дългосрочни книжа, купува нови или държи пари по сметка.
Вторият риск е инфлационен. Дори номиналната стойност на спестяванията да се запази, покупателната им способност може да намалее.
При условна годишна доходност от 3% и инфлация от 5% реалният резултат е приблизително минус 1,9%, преди данъци и такси. Сумата в извлечението расте, но стоките и услугите, които могат да бъдат купени с нея, намаляват.
Защо намесата на Фед не е безусловно решение
Далио описва и възможността централната банка да изкупува държавен дълг, за да облекчи напрежението. Рискът в неговия сценарий е паричната политика да бъде подчинена на нуждата правителството да се финансира по-евтино.
Покупките на облигации обаче не водят автоматично до еднакъв инфлационен резултат. Значение имат състоянието на икономиката, кредитната активност, бюджетните разходи и доверието в способността на централната банка да контролира инфлацията.
Опасността нараства, ако инвеститорите започнат да очакват, че обезценяването на парите ще се използва трайно за облекчаване на дълговата тежест. Тогава те могат да поискат още по-висока компенсация за държането на дългосрочни облигации.
Как американският проблем достига до Европа
Европейските пазари не са изолирани от цената на американския капитал. ЕЦБ отчита възможността преоценката на глобалния държавен риск да засегне условията за финансиране в еврозоната.
За предприятията това може да означава по-скъпо рефинансиране и по-висока изисквана възвръщаемост за нови проекти. Инвестиция, която е изглеждала рентабилна при по-ниска цена на капитала, може да бъде отложена.
За домакинствата връзката минава през инвестиционните и пенсионните фондове, валутната експозиция и доходите от труд. Ефектът върху отделния кредит зависи от неговите условия и не следва механично всяко движение на американските облигации.
Натискът върху бюджета на Вашингтон така може да достигне до европейския спестител, без той да притежава пряко американски държавен дълг.
Най-полезната част от предупреждението на Далио е въпросът, който поставя: колко дълго приходите могат да изостават от разходите, докато лихвената сметка расте. Отговорът ще зависи както от решенията на американските власти, така и от цената, на която инвеститорите ще продължат да ги финансират.
*Материалът е с аналитичен характер и не представлява инвестиционна препоръка.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.10 | ▼0.13% |
| USDJPY | 159.45 | ▼0.21% |
| GBPUSD | 1.32 | ▼0.14% |
| USDCHF | 0.84 | ▼0.01% |
| USDCAD | 1.43 | ▲0.13% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 52 344.60 | ▼0.36% |
| S&P 500 | 7 530.94 | ▼1.06% |
| Nasdaq 100 | 27 629.90 | ▼2.23% |
| DAX 30 | 26 792.00 | ▼0.32% |
| Криптовалута | Цена ($) | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 64 063.00 | ▼1.90% |
| Ethereum | 1 793.80 | ▼2.25% |
| Ripple | 0.95 | ▼2.49% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суровUSD/bbl. | 86.60 | ▼0.68% |
| Петрол - брентUSD/bbl. | 94.89 | ▼1.26% |
| ЗлатоUSD/t oz. | 3 867.40 | ▼0.85% |
| ПшеницаUSd/bu. | 590.38 | ▼0.45% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 105.38 | ▲0.19% |
| Germany Bund 10 Year | 121.88 | ▲0.05% |
| UK Long Gilt Future | 84.92 | ▼0.16% |