Източник:  www.darikfinance.bg

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган демонстрира все по-хаотично и неправилно преценено, но не ирационално, поведение.

Поведението му не се вписва в нито една политическа теория, което затруднява анализаторите да правят прогнози за Турция. Професор Мумтазер Тюкьоне казва, че поведението на Ердоган не може повече да бъде обект на политически анализ. Според него премиерът преживява "паническа атака", която може да бъде анализирана от психолозите. "Министър-председателят няма стратегия, а просто следва вътрешните си инстинкти", казва проф. Тюкьоне.

Но Ердоган не е непредвидим, предвид неговото минало. Може да се обясни как той вижда света и как превръща управлението си във все по-авторитарно. Характеристиките на Ердоган силно се различават от тези на другите лидери на страната през годините. Той представлява връщане към един по-стар период, когато авторитарните лидери управляваха държавата, в залеза на Османската империя или през първите години на републиканската ера. Това е една от успешните му черти, когато се противопоставя на някога влиятелните генерали. Те го взеха за поредния политик, който може лесно да бъде усмирен чрез натиск. Тази негова черта сега се превърна в голяма отговорност.

Ердоган произхожда от бедния квартал Касъмпаша в Истанбул, където семейството му емигрира от северната провинция Ризе. Главната цел на Ердоган вероятно е била да забогатее. Корупционното разследване разкри богатството му според твърдения за огромни суми пари и луксозни имения, които той и семейството му се предполага, че притежават. Той продължава успешно да играе ролята на жертва при всяка възможност, посочвайки влиятелни вътрешни и външни врагове, групи или интереси като големи препятствия, които блокират амбициозните му планове за страната.

Политическата идеология на Ердоган е подхранвана от религиозните училища. Те са известни като леговища на ислямистката идеология "Милли Гьорюш" (Национален поглед), макар че под един покрив се предлага и религиозно, и научно образование. Виждайки тази идеология като заплаха, администрацията в Турция се опитва да ограничи нарастващия брой на религиозните училища. Налагат се строги ограничения, макар и по недемократичен начин. Ердоган взима този въпрос присърце. Той не само поправя грешките на предишните правителства, които упражняват дискриминационни практики спрямо тези училища, но и влага огромни суми в тези училища, за разлика от светските училища.

Правителството на Ердоган разпредели земите на Министерството на финансите за строежа на нови религиозни училища. Приближените до правителството бизнесмени са окуражавани да финансират строителството на школата в замяна на изгодни сделки с държавни поръчки и търгове. Ердоган се надява завършилите религиозните училища да могат да осигурят човешките ресурси, необходими за попълване на позициите в правителството, за да поддържа управлението си. Училищата в същото време подхранват културата на политическата ислямистка идеология, която премиерът иска да въведе в турското общество. Ето защо във всяко публично обръщение по време на митинги той говори за тези училища, а поддръжниците на неговата партия масово превозват ученици от религиозните училища на митингите.

По логиката на Ердоган лоялността има голямо значение, но е предмет на променливи обстоятелства. Той лесно може да се отърве от хората, които работят с него от дълго време. Някои водещи фигури, които участват в основаването и първите години на управляващата Партия на справедливостта и развитието, с времето са дистанцирани. Други пък, които бяха яростни критици на Ердоган, сега са негови лоялни поддръжници на неговата политика. Ердоган предлага услуги, позиции и пари, за да си купи лоялност. Той замесва в корупцията голяма част от обкръжението си - хора, които се страхуват да не бъдат разкрити, ако дезертират. Вътрешният кръг на премиера е мобилизиран повече от страха да загубят позициите си, отколкото от подкрепата към политиката на Ердоган. За него няма сива зона. Той позволи на най-големите си врагове, заподозрените по делото Ергенекон, да излязат от затвора, за да привлече нови сили срещу антикорупционните разследвания. Той е готов да работи с всеки въз основа на тактиката си, но в стратегическите изчисления остава сам.

Има леко съмнение, че Ердоган мрази Запада, особено САЩ. Това става ясно от публичното му поведение и честите изблици. Макар че неприязънта му към Запада не се пренася в политическите му решения, силната му реторика и горчивите думи оказват влияние върху отношенията на Турция с дългогодишните й партньори и съюзници. Макар че Ердоган оценява американската подкрепа за правителството му в миналото, Вашингтон винаги става негова изкупителна жертва, когато е опрян в стената. Той опита да използва първия разговор с американския президент Барак Обама след 6-месечно прекъсване в полза на битката му с опонентите. Съзнателното нарушаване на темите в телефонен разговор от страна на Ердоган предизвика обичайното смъмряне от Белия дом. Но Ердоган бързо би скочил в самолета, за да се срещне с Обама във Вашингтон. Той със сигурност оценява международния си авторитет и репутация и демонстрира любовта си към светлината на прожекторите по време на революциите от Арабската пролет. Той би жертвал глобалния политически капитал, за да победи у дома.

Всяка група или човек, който Ердоган вижда като препятствие пред амбициите му, автоматично се превръща в заплаха, която трябва да бъде елиминирана. Него не го е грижа дали един човек или група хора са го подкрепяли в миналото. Той вижда себе си като лидер, който се бори не само за турския народ, но и за каузата на всички мюсюлмани по света. Премиерът често споменава редица имена на градове и държави, като Дамаск, Кайро, Мианмар и Босна, в публичните си речи. Това отразява образът му за самия себе си. Мениджърите на публичните прояви на Ердоган, когато е в чужбина, особено ако е в мюсюлманска или арабска страна, организират митинги в подкрепа на премиера с цел да съберат тълпи около хотела, в който е отседнал.

Стандартното поведение на Ердоган, когато се изправи пред препятствие, е да се бори и да продължи курса си. Той смята, че непогрешимостта на преценката му в такива моменти дори ще му даде тласък да отстоява своето.

Но проблемът със случаите на корупция е, че няма алтернативна стратегия. Той се изправя пред непреодолими предизвикателства, правни и политически, и е невъзможно трудно да се начертае път, с който Ердоган и семейството му да бъдат спасени.

Той няма начин да се откаже от сегашния курс. По време на събитията в парка Гези той нарочно предизвика улично насилие като опита да провокира алеуитите, националистите и дори членовете на движението Хизмет на ислямския духовник Фетула Гюлен. Добрата новина е, че опозицията е наясно с крайно опасната стратегия на Ердоган и няколкократно призова за спокойствие и здрав разум.

Вътрешният кръг на Ердоган е съставен хора, които се страхуват да му противоречат. Тъй като той не приема критиките и приема различните мнения като знак за нелоялност и бунт, всички тези хора повтарят като папагали това, което той иска да чуе. Следователно той има лоши съветници. За Ердоган общуването означава безропотно съгласие с неговата гледна точка. Стилът му на управление не оставя у неговите съветници, министри и висши държавни служители смелост да поемат рискове и инициативи. Колелата на държавната администрация понякога спират да се въртят. Тогава Ердоган идва да даде напътствия.

Задкулисният кабинет, който помага на Ердоган да управлява страната, изобилства със съветници, които имат връзки с Иран и симпатизират на Иранската революция от 1979 г. Ердоган изглежда няма нищо против това и дори вероятно насърчава проиранските настроения в правителството, предвид факта, че той самият симпатизира на Иранската революция и на върховния лидер аятолах Хомейни. Той дори нариче Иран свой втори дом по време на една от последните му визити в Техеран. Ердоган строго критикува Запада заради липса на действие относно сирийския конфликт. Той обаче никога не е отправил открити критики към Техеран за безрезервната му подкрепа за сирийския режим.

Заплахите са също част от стила на Ердоган. Яростните му атаки срещу пресата и суровата му реторика в публичните речи са тактики за тормоз, чиято цел е да получи това, което иска. Той използва и злоупотребява с властта, за да преследва опонентите си с армия от данъчни инспектори, за да накаже определени лица и организации. В последната си предизборна кампания той открито използва заплахи към компаниите, организирали протестите за парка Гези и движението Хизмет.

Изправен пред огромни проблеми със закона, произтичащи от корупция, търговия с влияние, пране на пари и манипулации, Ердоган безмилостно се стреми към имунитет, като издава нови закони чрез парламента, над който има контрол. По този начин той заплашва върховенството на закона, независимостта на съдебната власт и институционалната стабилност на Турция. Той дори заповяда пълната забрана за достъп до Twitter в Турция, въпреки факта, че няма и едно съдебно решение за подобна забрана. Той заплашва и да се разправи с YouTube и Facebook. Опозицията твърди, че той е готов да подпали страната, като провокира конфликт със Сирия, за да измести темата на дебатите от корупцията. Това не трябва да се изненадващо, предвид факта, че Ердоган съзнателно предизвика уличните протести за парка Гези, за да се представи като победител в битката срещу масовите демонстрации, които според него са ръководени от международни конспиратори в сътрудничество с вътрешни сили. Това е начинът на решаване на проблемите и печелене на подкрепа за управлението му в Турция.

Може би предупреждението на турската медицинска асоциация за емоционалното здраве на Ердоган трябва да се вземе предвид. Асоциацията изрази "силната си тревога" и добави "притеснението си за него, неговото семейство и цялата държава". /Абдулах Бозкурт/БГНЕС/