Източник:  www.darikfinance.bg

Историята не е свършила. През лятото на 1989 г., американският политолог Франсис Фукуяма (на снимката) пише знаменито есе, в което заявява, че краят на Студената война означава "крайна точка на идеологическата еволюция на човечеството" с "безочлива победа на икономическия и политическия либерализъм."

Двадесет и пет години по-късно либерализмът е под сериозен натиск, след като беше развенчан от световната финансова криза.

И този път ясно разграничените икономически блокове от времето на СССР са заменени от объркващи мрежи от трансгранични връзки, пише Bloomberg.

Китай бързо догонва САЩ, като правителството му насърчава местните технологични компании с разнообразни мерки. Русия пък търпи санкции от Вашингтон и Брюксел, заради действията си в Украйна, но от това страдат и много западни компании.

И двете страни прилагат формата на управление, наречена държавен капитализъм. Този подход към икономиката обаче не е ограничен само до тях. Той се използва и от Емирствата край Персийския зали, както и от страни като Бразилия и Турция.

Последно премиерът на Унгария обяви на 28 юли, че иска да се откаже от либералната демокрация в полза на "нелибералната държава", посочвайки Русия и Китай, като примери.

САЩ вече не са модел за подражание на света. Всички погледи са насочени към Китай.

Путин и Кси са най-известните привърженици на държавния капитализъм в света. Това е термин, който обикновено се отнася за авторитарни правителства, които упражняват значително влияние върху местните икономики.

Днешният държавен капитализъм няма нищо общо със съветската епоха, когато армиите от бюрократи определяха безпощадни цели за фабрики, нямащи никакво отношение към пазарната действителност. Вместо това, сегашните държавни капиталисти следят глобалните лихвени проценти и индексите на финансовите инструменти, търсейки повече печалби с усърдие, на което биха завидели дори акулите от Goldman Sachs Group в Ню Йорк.

Нито Русия, нито Китай са социални държави, те вече са капиталистически държави. Оставили са марксистката идеология в полза на вярата в силата на пазара.

Техните икономически системи използват пазарните сили, за да дисциплинират държавните фирми, без да позволяват контролът над икономиката да се изплъзне към глобалните инвеститори.

Компании като Роснефт OAO в Москва и Industrial & Commercial Bank of China в Пекин могат да се похвалят с всички механизми на модерните частни предприятия, като професионално управление, бордове на директорите, външни одитори и институционални инвеститори.

В Китай има повече от 100 000 държавни предприятия, притежаващи активи на стойност около 13 000 милиарда щатски долара, според проучване от януари

А администрацията на Обама вижда в руските и китайските икономически политики заплаха за националните интереси на САЩ. Предупреждението дойде от бившия държавен секретар Хилъри Клинтън миналия месец.

"Ние трябва да започнем да гледаме сериозно на държавния капитализъм, защото това е една от най-големите конкурентни заплахи за нас", посочи Клинтън, която е много вероятно да стане следващия президент на САЩ след изборите през 2016 г.

Държавните дружества са "все по-голяма заплаха за американската индустрия", казва пред Bloomberg Робърт Хорматс, заместник-председател на Kissinger Associates Inc. в Ню Йорк и бивш заместник-министър на икономическото развитие, енергетиката и околната среда. Според него целта не е да се насърчи приватизацията, а "неутралността на конкуренцията", което означава, че каквaто и подкрепа да получават държавниte фирми, те не трябва да нарушават правилата на сводната търговията или да им се дават нечестни предимства.

Разбира се популярността на руския и китайския стил на капитализъм има своите граници. Русия в продължение на десетилетия се облагодетелства от приходите от петрол и природен газ, които формират около 70 на сто от износа на страната. Но сега точно тази зависимост от ресурсите прави руската икономика уязвима.

"Русия не направи нищо", коментира Обама пред списание The Economist в скорошно интервю. "Мисля, че историята е на наша страна."

Китай също е изправен пред сериозни предизвикателства, като последните реформи на Кси целят увеличаване на дела на частния сектор в икономиката и все по-голяма социална роля на държавата.

Страната с население от 1.4 милиарда души, се опитва да направи нещо, което само Сингапур е успял да направи досега – да се превърне от развиваща се в развита икономика, запазвайки тоталитарното управление на държавата.

Но по пътя, китайските лидери ще се нуждаят от чуждестранни инвестиции и съвместни предприятия, с които да получат достъп до западните технологии.

Китай и Русия гледат на себе си като велики сили, които са в сянката на САЩ, Европа и Япония, но уверено вървят по свой собствен път. Сегашната епоха е много по-различна от света, които си представяше Фукуяма.