Източник:  www.darikfinance.bg

Уорън Бъфет, един от най-богатите хора в света и най-успелият инвеститор на фондовите пазари. Ето какво мисли той  за богатството, успеха и семейството.

По отношение на инвестициите:

"Правило номер едно: Никога не губи пари. Правило номер две: Никога не забравяй правило номер едно."

"Много по-добре е да си купя прекрасна компанията на разумна цена от разумна компания на прекрасна цена".

"Купувайте само акции, които ще бъдете щастливи да държите, ако пазарът затвори за 10 години".

"Ние просто се опитваме да се страхуваме, когато другите са алчни и да бъдем алчни, само когато другите се страхуват".

"Защо да не инвестирате активите си в дружествата, което наистина харесвате? Както Мей Уест казва: "Твърде много от нещо добро е нещо чудесно".

За успеха:

"Парите просто разкриват основните черти на милиардерите, които познавам. Ако те са били глупаци преди да имат пари, след това просто вършат глупости с милиард долара".

"Бизнес училищата награждават сложното поведение повече, отколкото простото поведение, но простото поведение е по-ефективно".

"Можете да правите нещата, само когато имате възможностите за това. Имал съм периоди в живота си, когато съм бил залят с идеи и възможностите да ги реализирам. Но съм имал и продължителни периоди на засушаване".

"Можеш ли да обясниш на риба какво е да се ходи по земята? Един ден на земята си струва хиляда години да се говори за него, а един ден правене на бизнес има същата стойност".

"Трябва да се опитваме да правим много малко неща правилно в живота си, без в същото време да правим много неща погрешно."

За хората и семейството:

"Ако сте сред най-щастливия 1% от човечеството, дължите на останалите 99% да мислите за тях".

"Отнема 20 години, за да се изгради една репутация и пет минути, за да се съсипе. Ако се замислите над това, ще правите нещата по различен начин".

"Аз нямам проблем с вината за това, че съм богат. Както виждам нещата, парите ми представляват огромен брой депозитни разписки от обществото. Мога да превърна тези малки парчета хартия в потребление. Ако исках, можех да наема 10 000 души, които да не правят нищо друго освен да рисуват мой портрет всеки ден от останалата част от живота ми. И брутният национален продукт щеше да нарасне. Но ползата от продукта щеше да бъде нулева, а тези 10 000 души могат да правят изследвания за СПИН или да преподават, или да кърмят. Не ги карам да правят и това. Не използвам много от тези депозитни разписки. Не желая почти нищо материално. И ще върна почти всичките депозитни разписки обратно на обществото за благотворителност, когато си отида".

"Това е класова борба, моята класа я печели, а не трябва".

"Семейството ми няма да получи огромна нетна стойност. Това не означава, че няма да получат нищо. Моите деца вече получиха пари от мен, а жена ми Сузи ще получи повече. Но аз все още вярвам във философията, че много богатият човек трябва да остави на децата си достатъчно, за да направят нещо, но не и достатъчно, за да не правят нищо".