Източник:  www.darikfinance.bg

Времето, в което турската икономика растеше с китайски темпове изглежда е в миналото. А бъдещето започва да поражда у инвеститорите безпокойство, което се подсилва от политиката на президента Реджеп Ердоган.

Впечатляващият скок, направен от Турция от идването през 2002 г. на власт на Партията на справедливостта и развитието с темпове на растеж от повече от 8% през 2010 и 2011 г., е един от ключовете на политическото дълголетие на Еродган начело на страната и неговият основен аргумент да иска още власт.

Ала четири месеца преди парламентарните избори кризата в еврозоната и конфликтите в съседните Ирак и Сирия сериозно объркаха ситуацията.

А наличието на силно политическо напрежение в страната охлади ентусиазма на инвеститорите. Към това се прибавя и фактът, че държавният глава от месеци е във война с Централната банка, обвинявайки я, че поддържа вредни за растежа високи лихвени проценти.

Последните му изявления по темата доведоха до поевтиняване на турската лира, която през седмицата падна до историческо дъно от 2.50 лири за долар.

Трудно е да се прецени дали това е предизборна поза или нещо по-сериозно. Но във всеки случай Ердоган поставя въпроса за независимостта на институциите в Турция.

Декларациите на Ердоган уплашиха пазарите и с неортодоксалните си икономически разсъждения. Според него високите лихви са пряко отговорни за високата инфлация от 8.17% през 2014 г.

"Лихвите са причината, а инфлацията е последицата. Но някои от нашите приятели мислят противното. Каква логика се крие зад всичко това?" - запита президентът Ердоган.

Управителят на Централната банка Ердем Башчи, към когото са насочени стрелите, веднага отговори разумно: "Най-добрият принос за растежа е поддържането на стабилността на цените."

Вицепремиерът, отговарящ за икономиката Али Бабаджан, един от малкото видни представители на Партията на справедливостта и развитието, запазили доверието на пазарите, се опита да успокои духовете, като наблегна на риска от превръщането на въпроса за лихвите във "всекидневна тема за политическа полемика".

В същия тон авторът на уводни статии на всекидневника "Хюриет" Ердал Саглам изрази съжаление, че позициите на президента "подкопават икономическото и политическото бъдеще на страната", като предизвикват тревога у чуждестранните инвеститори.

В тази напрегната обстановка Турция, която тази година председателства организацията Г20, обединяваща най-богатите страни на планетата, се присъедини към клуба на бързо развиващите се държави, чиято икономика прекалено много зависи от чуждестранните инвестиции, прословутите "пет крехки" икономики - Бразилия, Индия, Индонезия и Южна Африка.

Може да се каже, че турското икономическо чудо е приключило. Освен ако не настъпи чувствително подобрение, едва ли темпът на растеж на икономиката ще надхвърли 3% през следващите години.

Все пак поевтиняването на петрола донесе глътка свеж въздух на Турция, която внася основната част от енергийните ресурси с цената на голям дефицит по текущата сметка, който през миналата година намаля с 29% до 45.8 милиарда долара.

Рейтинговата агенция Фич наблегна на способността на турската икономика за ребалансиране, но предупреди, че устойчивостта ѝ ще бъде подложена на изпитание през 2015 г. от американската валутна политика и от геополитическата ситуация.

Амбициозната цел, поставена от президента Ердоган, който иска страната му да се изкачи от 18-то на 10-то място по брутен вътрешен продукт в света до 100-годишнината на републиката през 2023 г., изглежда напълно нереалистична. /AFP/