Отдел "Анализи валутни пазари", Бул Тренд Трейдър

Италианската банка за лоши кредити е добра идея. Рим иска да създаде средство, което да изсмуче двойните заеми на банките. Финансираните от правителството банки с лоши кредити могат да завършат с губене на парите на данъкоплатците. В същото време обаче може и да се подпомогне кредитирането и дори да се консолидира разбитата банкова система в Италия.

Около 17% от заемите на италианските банки, 333 милиарда евро, са невъзвръщаеми според оценките на МВФ. Данъчните и фискалните поощрения и ниските печалби на банките окуражават отлагането на заделянето на резерви срещу реализираните загуби. Дългите процеси по фалити правят трудно за банките да се отърват от лошите дългове. Последствието е, че имаме слаби заематели, по-високи разходи за заемане и лошо работеща икономика.

Най-голямото нещо, което премиера Матео Рензи може да направи е да подобри процесите по фалиране в Италия. Инвеститорите влизащи с покупки на лоши заеми ще плащат два пъти повече за възстановяване на заемите, например 40 цента на 1 евро ако можеха да изчислят, че възстановяването ще е за две, а не за седем години. Правителството се опитва, но процеса е бавен.

Междувременно, идеята на Рензи за банка по лошите кредити е прилично решение. Централизираните експертизи на тази банка и ресурсите за заеми могат да помогнат на заемодателите да избегнат големи капиталови дупки благодарение на бързи продажби. Властите надзираващи конкуренцията обаче се мръщят на тази субсидия, тъй като държавните ниски разходи за капитала позволяват на заемодателите да пренасочат активи на непазарни цени. Опасността е държавата да завърши с поемане на загуби ако активите не са правилно оценени. Това се случи през 90-те, когато Италия загуби пари през банкова структура за лоши кредити към Банко ди Наполи.

Особеностите на Италия усложняват проблема. По-големите банки в страната са вече рекапитализирани и продават заеми. Това прави по-трудно оспорването на европейските агенции за конкуренция, че лошите кредити са източник на нестабилност, който оправдава държавната помощ по подобие на тази в Испания и Ирландия. Лошите заеми са голям проблем за по-малките заемодатели, но повечето лежат извън обсега на наблюдателите в Европа, което увеличава риска да се оплеска работата.

Банка за лоши кредити може да помогне на Рензи да удари два заека с един камък. Правителството му се надява да реформира съвместните банки в страната, слагайки край на техния начин на гласуване и управление на един голям акционер, което ще постави силата в ръцете на местните интереси. Прехвърлянето на лошите им дългове към банка за лоши кредити, при консервативни оценки, може да помогне за консолидация. Може да създаде също капиталови дупки, да принуди по-слабите играчи да се разцепят. Това би дало пространство на Рензи да ги преобразува в нов вид.