Източник:  www.darikfinance.bg

Атина иска пари. Не само от Брюксел, но и от народа си. И по-точно - от онези заможни гърци, които все "забравят" да си платят данъците. Обречена кауза, като се има предвид, че те отдавна са скрили богатствата си, според Deutsche Welle.

По престижната Sloane Street, в сърцето на модерния лондонски квартал Knightsbridge, кръстосват лъскави лимузини. Спират пред скъпите филиали на Dior и Chanel, после отново дават газ и завиват по Brompton Road - към символа на луксозния шопинг, магазина Harrods. Притежателите на лимузините са заможни млади мъже, най-често с чужди паспорти. Повечето от тях са синове на руски или гръцки милионери. Лондон им предлага привлекателни възможности за пестене от данъци, пък и има имиджа на сигурно пристанище за парите им. Близо 40 хиляди гърци са се заселили междувременно в града, изчислява гръцкото посолство в британската столица.

Докато родината им се срива във финансовата пропаст, те харчат парите си някъде в чужбина. След пет години икономическа криза богатите гърци вече не вярват, че страната им е способна да се изправи отново на крака. При това техните пари биха могли да запълнят голяма част от дупките в държавната хазна. Само че вместо да плащат данъци в страната си, свръхбогатите гърци изнасят своите капитали в чужбина и то не от вчера.

Новото гръцко правителство започна мандата си с гръмкото уверение, че ще подгони богаташите, които укриват данъци - с надеждата, че ще успее да извлече от тях средства, с които да запълни поне донякъде катастрофално празната държавна хазна. Пък и нали едно от централните предизборни обещания на СИРИЗА беше, че ще вземе от богатите, за да даде на бедните. Експерти изчисляват, че Гърция губи годишно от укриването на данъци около 15% от своя БВП. От гръцкия клон на Transparency International говорят дори за 25 до 30 на сто загуби.

Не само богатите укриват данъци. Към данъчния морал не се придържат и много гърци от средното съсловие. За разлика от заможните обаче, през последните пет години, в които трябваше да се преодолява кризата, те бяха порядъчно "одрани", коментира Аристид Хацис от университета в Атина: “Средното съсловие плаща днес седем пъти повече данъци, отколкото през 2009 година”.

"Ако лекарите и занаятчиите, например, плащаха полагащите им се данъци, нямаше да сме на този хал", казва на свой ред Костас Бакурис от гръцкия клон на Transparency International. Стотици хиляди гърци, които работят на свободна практика, декларират далеч по-ниски от действителните си доходи. Изследване стига до извода, че през 2009 година те са внесли в държавната хазна близо 11 милиарда евро по-малко данъци. Разликата между деклариран и действителен доход е особено драстична при лекарите, следвани от адвокати, икономисти и журналисти.

Но да се върнем към богатите гърци. Според данни на UBS, гърците, които могат да бъдат смятани за мултимилионери, тъй като притежават над 30 милиона долара, са общо 565. Само между 2013 и 2014 година състоянието на гръцките мултимилионери е нараснало с 10 милиарда долара на общо 70 милиарда, което съставлява близо една трета от годишния БВП на страната.

Гръцкият премиер Ципрас се е прицелил именно в парите, които богатите му сънародници би трябвало да плащат под формата на данъци. Дали обаче ще му излезе сметката, като се има предвид, че много гръцки богаташи изобщо не са посочили черно на бяло, че са заможни? През 2011 година едва 51 гръцки домакинства са декларирали годишен доход от над 900 хиляди евро.

А домакинствата, които признават, че имат доход на 100 хиляди евро, са само 38 хиляди. От което следва, че ако действително се стигне до ефективна битка срещу укриването на данъци, тя би засегнала не само наистина богатите гърци, но и значителна част от средното съсловие - тоест, много от поддръжниците на Ципрас.