Източник:  www.darikfinance.bg

Трябва да бъдем реалисти: унгарците, които са в Европейския съюз, искат да напуснат, а ЕС не успя по един удовлетворителен начин да интегрира България и Румъния седем години, след като те станаха членове.

За хората, които се чувстват изоставени, ЕС изглежда привлекателно. Той е зона на мир. Но всичко това не е достатъчно, за да се обоснове членството в него.

В съвременния свят, където наблюдаваме стремително развитие на големите страни, Франция е средна държава както по броя на своето население, така и по своите размери. Зад гърба си тя има славна многовековна история, която в миналото е позволила да постигне световно влияние, което остава такова и до ден днешен в сферата на културата. Но днес френската икономика е много слаба, нейният брутен вътрешен продукт повече не расте и освен това тя стремително губи своя индустриален потенциал.

Едно от основните обяснения за случващото се, освен отстъпките в икономическата и финансовата политика, се състои в това, че пътят, набелязан от френските създатели на проекта "Европа" Жан Моне и Робер Шуман, беше прекъснат в началото на 90-те години на ХХ век.

През 1992 г. Маастрихтският договор беше подписан от 12 държави-членки, включително от 6 държави–основателки.

Но за относително кратък промеждутък от време европейската система неочаквано включи 16 нови страни, при това нейните структури не бяха адаптирани за приемането на нови членове и целите, следвани от ЕС, не бяха уточнени.

В периода 1950-1992 г., вървейки по пътя, посочен от основателите на "Европа", постигнахме блестящи резултати, по-конкретно пускането в оборот на общата парична единица. Днес отново е необходимо да не сгрешим в избора на правилен път. Именно същността на проекта "Европа" позволява на страните, желаещи да продължат европейската интеграция, да преминат към нейния нов етап.

Отсъствието на харизматични лидери е проблем. Днес такива лидери няма. Ние присъстваме на залеза на едно цяло поколение. С настъпването на потребителското общество политиците забравиха за решаването на големите задачи и се заеха с удовлетворяването на личните потребности. Лидерите, притежаващи изключителни качества, изчезнаха. Без съмнение, ние виждаме как в хода на местните избори се появява ново поколение в Италия, в Полша и дори във Франция – ново поколение, което, когато настъпи времето, ще издигне лидери от международна величина. Но дотогава ние все пак бихме могли да вървим напред.

Такива гиганти като дьо Гол, Рузвелт и Чърчил повече не съществуват. Именно великите събития изкарват на сцената велики хора. Ние се нуждаем от Кенеди, за да привлечем младите. Но няма да се отчайваме.

Преди всичко Франция трябва да бъде упрекната в бездействие, защото всички големи европейски инициативи до сега са били издигани от Париж. Германия е предлагала много по-рядко идеи. Ето защо днес Франция трябва да предложи по-редовно да се събира Съветът на държавните и правителствените глави от еврозоната и да се създаде за него необходимия Генерален секретариат, който трябва да бъде френски. Европа притежава втората по значение международна парична единица, и това в свят обхванат от криза. Но най-високопоставените държавни лица на държавите от еврозоната се събират много рядко – максимум два пъти годишно. Днес положението на Франция е толкова слабо, че тя повече не смее да издига дръзки предложения. Тя трябва отново да поеме инициативата в свои ръце.

Главната грешка на Франция се състои в това, че тя не е провела необходимите реформи. Друга грешка е, че тя се отказа от реализирането на споразуменията, които е подписала и за които е гласувала в бюджетната сфера.

Ние се отказваме да прилагаме Пакта за стабилност и растеж и искаме от нашите партньори да направят изключение за нас, позволяващо ни да запазим своя бюджетен дефицит и да продължим да увеличаваме нашата задлъжнялост, което в перспектива е бомба със закъснител, заради очакваното покачване на американските лихви през 2015 г.

Без да смятам Гърция и Италия, в този смисъл Франция е последната нереформирана страна в еврозоната. Това е сериозна грешка: в очите на европейските партньори тя подкопава доверието към нас, което и без това сериозно пострада заради нашата негативна позиция на референдума през 2005 г. по въпроса за европейската конституция. /Валери Жискар Д`Естен, бивш френски президент в Politique étrangère./БГНЕС/