Източник:  www.darikfinance.bg

Когато Европейската общност на въглищата и стоманата на Жан Моне еволюира в ЕС беше обявено, че вече са налице "Съединени щати на Европа", създадени по модела на САЩ. И че други държави и континенти ще последват примера на Европа.

Брус Торнтън от института Хувър в свое есе под името "Експериментът ЕС се провали" оценява случилото се след това като произнесена присъда, умряла мечта, в която Европейският съюз е разнищен, а с единна Европа е приключено.

Помислете първо за икономиките. През 2013 г. растежът в Европа беше 1% сравнен с 2.2% в САЩ. През декември безработицата в Европа беше 11.4%, а в САЩ, 5.6%.

Европейците може и да ридаят за наложените от Германия "ограничения", но държавното участие в европейския БВП от 45% през 2008 г. достигна 49% сега. А в Гърция е 59%.

Най-критично е положението с демографската криза. За да расте една нация, жените в нея трябва да раждат средно по 2.1 деца. Европа не е виждала такава плодовитост от 40 г. Днес средният коефициент на раждаемост е 1.6. Европа застарява.

А местата на неродените в Европа се запълват от все повече неасимилирани и недоволни имигранти-мюсюлмани, изолирани в предградия като тези на Париж или в "съдомиялните градове" на Амстердам.

Изключени от трудовите пазари, сдобили се с щедри социални помощи и с разрешение да култивират убежденията и културата си, които са враждебни на демокрацията, много от тези имигранти презират новите си държави и намират като привлекателна алтернатива религиозната си обвързаност и увереността в радикалния ислям.

Някои се обръщат към тероризма, като френските братя от алжирски произход, които извършиха клането в сп. "Шарли Ебдо. "Такова насилие", пише Торнтън, "заедно с културни практики като убийства на честта, насилствени бракове и полигамия подклаждат политическата реакция срещу мюсюлманите."

В отговор популистките партии се разрастват. Британската Партия на независимостта във Великобритания, Националният фронт във Франция, а сега и "Патриотични европейци срещу ислямизацията на Западното полукълбо" в Германия.

Тези партии скоро ще бъдат достатъчно силни да влязат в правителствата, да наложат ограничения и да настояват за насилствена асимилация. Тогава културните конфликти могат да прераснат във войни.

Фундаменталният въпрос за европейската конвергенция още от Римския договор от 1957 г., според Торнтън е: "Какво е включено в колективните убеждения и ценности, които могат да формират основите на истинско европейско общество? В какво трябва да вярват всички европейци?"

Европа и нейните нации изковаха матрица от идеи, идеали и вяра в християнството, които дават божествена санкция за понятия като права на човека, святост на индивидуалността, политическа свобода и равенство. Днес християнската вяра в Европа е само сянка на миналото.

Този процес е доста напреднал вече още през 1887 г., когато Ницше заяви: "Бог вече не е нищо повече от изтъркана дума, дори не е концепция" днес е почти завършен, оставяйки европейците без историческия принцип на единство."

Политическите религии – комунизъм, фашизъм, нацизъм – са богове-заместители, които се провалиха.

"Нито има светска социална демокрация... осигуряваща на хората трансцедентния принцип, оправдаващ саможертвата за повече добро, или дори даващ основание на хората за репродукция. Споделеното задължение за свободно време, по-къса работна седмица и мрежа на щедра социална сигурност не са нещо, за което си заслужава да убиеш или да умреш."

Пацифизмът надделява. Всяка от важните европейски сили в НАТО - Великобритания, Германия, Италия, Полша, ще има през 2015 г. разходи за отбрана под 2% от БВП.

Идеята за единна Европа зависи от "охулването на патриотизма и националната гордост", пише Торнтън. "Сега всички хора са продукт на конкретна култура, език, нрави, традиции, истории, пейзажи... Това чувство на принадлежност към общността определено от споделена идентичност не може да бъде създадено само на база на единна валута като еврото"

Християнството даде на Европа нейната вяра, идентичност и предназначение в света. Християнството създаде Европа. А смъртта на християнството оставя континента без обединяващ принцип с разводнени ангажименти към демокрацията.

От Франция на Марин льо Пен до Русия на Путин национализмът и патриотизмът се разрастват в Европа, тъй като хората, лишени или невярващи искат нова вяра да даде смисъл, цел и посока на техния живот, нещо, за което да живееш, да се бориш и дори да умреш.

Идеалът за мултикултурно, мултиетническо и мултинационално общество изглежда обречен. /Патрик Бюканън в The American Conservative/