Източник:  www.darikfinance.bg

Лидерите на страните от Европейския съюз се договориха на срещата в Брюксел да се противопоставят на продължаващата дезинформация от Русия и да помислят върху създаването на рускоезични медии.

Върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини обеща до юни да завърши първата дискусионна фаза на новия информационен проект, а детайлите и предложенията ще бъдат разгледани на срещата на върха в Рига на 21-22 май.

Новият медиен ресурс трябва да се съсредоточи на първо място върху коригирането на дезинформацията и "разработването на сюжетно-тематична картина на ЕС" на руски език.

Европейските дипломати основават решението си на това, че противопоставянето на руската пропаганда с нейното собствено оръжие ще е "неефективно и неосъществимо". За да бъде изработен ефективен метод за доставяне на информация на рускоезичните европейци, в това число и на гражданите на балтийските републики – политиците се обърнаха към Европейския фонд за поддръжка на демокрацията, от който 90 експерти извършват пълноценно проучване на рускоезичните медийни ресурси от януари. Именно на тези специалисти е поръчана технико-икономическата обосновка на проекта за създаване на рускоезични медии.

База на руските федерални медии е система от нелошо направени шоу програми, които са комбнирани с информационни програми от не особено високо качество. За непреднамерения зрител понякога не е лесно да отдели потока некачествена информация от добрите развлекателни програми.

"Забелязваме дефицит на качествени анализи, баланс и социална тематика, която би могла да е интересна за аудиторията както в Русия, така и извън границите ѝ", споделя с BBC своите впечатления Йежи Помяновски, директорът на Европейския фонд за поддръжка на демокрацията, който е бивш посланик на Полша в Япония.

Според Няриюс Малюкявичюс, преподавател по международни отношения и политология във Вилнюския университет, стратегията на кремълските медии е изградена на "дезинформационната война" - създаване на илюзията, че обективността е загубена, тъй като "никой не знае истината".

"Трябва да си представим такива програми, които да поемат върху себе си полята на развлекателно съдържание. качеството на журналистите в тези федерални медии е много лошо, но токшоу програмите за политика са с високи бюджети. Въпросът е в това, как да бъде намерен продукт, който да бъде представен като алтернатива. Питаме се как да подаваме съдържанието, как да изграждаме плуралистична платформа, където няма да бъде само телевизионен канал", казва Помяновски, възлагайки надежда на изграждането на ефективен новинарски сайт в интернет.

Както предполагат в Брюксел, необходимостта от подобна алтернативна медия е назряла, след като Кремъл започна да влага все повече и повече средства в информационната си кампания.

Информационният ресурс RT /предишно име Russia Today/ при годишен бюджет от 300 млн. долара има емисии на английски, френски, немски и испански, и разполага с щат от 2000 души в 16 страни. Общият брой гледания на видеоматериали на компанията през YouTube надхвърли 1 милиард.

Държавната "Международна информационна агенция "Россия сегодня" през ноември миналата година пусна марката "Спутник" със силно присъствие в интернет и радиоизлъчването. Агенцията предлага продукция на чешки, полски, португалски и италиански.

От 2006 г. Кремъл се ползва от услугите на американската компания за PR Ketchum, но договорът няма да бъде продължен от март тази година.

Дмитрий Песков, говорителят на руския президент, обясни това решение с думите, че Кремъл смята за безсмислено в "условията на информационна война" насърчаването на имиджа на Русия зад граница.

Както казаха в неотдавнашен свой доклад експерти от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа именно държавните медии играят ролята на основен проводник на пропагандата.

Отношенията на Русия и западните страни рязко се влошиха след присъединяването на Крим от Русия през март миналата година. В отговор на руските действия редица западни държави, Япония и Австралия въведоха санкции срещу Русия. В тези условия засилването на информационната кампания на Кремъл особено разтревожи Литва, Латвия и Естония, където има значителна рускоезична общност.

В Латвия през април 2014 г. за три месеца беше прекратено излъчването на телевизионния канал "Россия", срещу Първи балтийски канал /филиал на Първи канал/ започна административен процес, а каналът Россия-24 попадна в категорията на "проблемните". Тогава политиците от тези три страни заговориха за създаването на балтийски рускоезичен канал.

В полезрението на руските власти попадат не само медиите, но и социалните мрежи. През последната година в Русия се наблюдава невиждан досега ръст на активността на "кремълските тролове" - блоъгри, за които се смята, че правителството плаща за критика срещу Украйна и Запада и възхваляване на ръководството на Кремъл в социалните мрежи.

Захлаждането на руско-европейските отношения доведе и до това, че Великобритания възроди програмата от времената на Студената война за поддръжка на източноевропейските страни в борбата със заплахата от руското влияние. Както твърдят чиновниците в Лондон, нейната цел е да не бъде позволено повтарянето на украинската криза в други страни. /BBC/БГНЕС/