Източник:  www.darikfinance.bg

Зад подкрепата за популистите на изборите, страха пред бъдещето, загубата на доверието в политиците и елитите и разочарованието от демокрацията винаги се крие една и съща причина - съдбата на средната класа.

Това явление придобива различни мащаби в индустриално развитите държави, но по същество става дума за едно и също нещо. Ако в следвоенните години икономиката е поставяла на първо място средната класа, то през последните 40 години тя се е чувствала като захвърлена на произвола на съдбата.

В периода от 1948 г. до 1973 г. доходите на средната класа са растели средно с 2.8% годишно. С други думи те са се удвоявали на всеки 25 години, на границата на смяната на поколенията.

Хората са били сигурни за своето бъдеще и бъдещето на своите деца. Но с настъпването на петролната криза и идването на Роналд Рейгън /1981-1989 г./ на власт настъпва застой в доходите на средната класа. Жизненият стандарт престава да расте, хората започват да се страхуват да не загубят работата си или да слязат надолу по социалната стълбица.

Политическите партии са наясно с тези радикални промени, но не правят нищо за решаването им.

И макар че през последните години властите са предприемали множество мерки и решения за по-бедните слоеве от населението /минимална заплата, социални програми, намаляване на осигуровките.../, те не правят нищо за средната класа, която трябва сама да се справя с предизвикателствата. Освен това, с оглед нейния брой /53 милиона души в САЩ с доходи от 35 000 до 100 000 долара годишно/, мерките за нейната подкрепа са били или несъгласувани, или твърде скъпи.

Барак Обама стана първият президент, който се ориентира към средната класа. В последното си послание към Конгреса от 20 януари той говори за "икономиката на средната класа".

По отношение на средната класа той стартира политическа програма, която се финансира за сметка на увеличаването на данъците върху печалбата на най-богатите. Става дума за повишаването на минималната заплата, въвеждането на помощи /при гледането на деца, за училище, помощ за работещите семейства/ и отдаване на приоритетно значение за началното образование.

Всичко това са глупости, ще кажат някои, защото според различните изчисления /включително и на Института "Брукингск"/ ефектът от мерките е от 12 до 150 долара на домакинство.

Това даже не може да се сравни със стотиците долари икономии заради намаляването на цените на бензина.

В действителност президентът разчита на възобновяването на икономическия растеж и намаляването на безработицата за естественото възстановяване на положителните за средната класа тенденции. Заплатите в частния сектор в края на краищата трябва да тръгнат нагоре? И за момента Обама има основания да се надява.

Въпреки това преориентирането на данъчната и икономическата политика в подкрепа на средната класа трябва да бъде продължена и да отиде доста по-далеч.

Главният икономически консултант на Белия дом Джейсън Фурман посочва три фактора, които лежат в основата на благоденствието на средната класа в следвоенните години, но впоследствие обърнали се срещу него - производителност, участие в работната сила и неравенство. Тези три фактора условно разделят историята на три периода.

От 1948-1973 г. е налице "епоха на общо процъфтяване". Производителността е висока, жените са наемани на работа, а неравенството намалява. Доходите, растат с 2.8% годишно. А делът на най-богатите в общото благосъстояние намалява от 11.3% до 7.7%.

Следва периодът от 1973 г. до 1995 г., който може да се определи като "епоха на включването". Повишаването на производителността е спряло, а показателите за икономическия растеж са се сринали. Макар че все повече жени да работят, средните доходи на 90% от семействата намаляват средно с 0.4% годишно. А делът на най-богатите граждани в националното богатство нараства до 13.5%.

Накрая, третият период от 1995 до 2013 г. е "епоха на подем на производителността". Темповете на прираст на производителността достигат своя пик, както и броят на работещите жени, докато при мъжете се наблюдава спад на заетостта. Неравенството достига невиждани преди размери. Делът най-богатите в общото благосъстояние се повишава до 17.5%, докато доходите на всички останали започват да намаляват.

"Смисълът на икономиката на средната класа е в това да се помогне на работещите семейства да получат увереност в постоянно променящия се свят", смята Барак Обама.

Постигането на поставената цел се опира на няколко фактора. Обявените от президента на САЩ мерки в подкрепа на производителността чрез инвестиции в инфраструктурата и образованието не са достатъчни.

Най-главният фактор е производителността. При запазване на положителните тенденции доходите на домакинствата биха се повишили с 58% т. е. средно с 30 000 долара годишно.

Икономическият растеж е главното оръжие срещу неравенството. Правителството може да помогне на бедните дори в условията на застой. Но то не може да направи нищо за средната класа, ако икономиката стои на едно място. /Ерик ле Буше, в списание Le Slate/