Източник:  www.darikfinance.bg

Арестът на доскорошния финансов министър на Румъния Дариус Вълков (на снимката) е резултат от работата на тяхната Национална дирекция за борба с корупцията, която е независим орган, на подчинение на парламента.

Политическите опоненти на властта ще твърдят, че това е едва ли не инспирирано от президента Клаус Йоханис, което не е така, защото и предишният президент беше политически противник на сегашните управляващи.

Но има друго обстоятелство - Дариус Вълков е бивш кмет на гр. Слатина, център на окръг Олт /част от първите заселници в този град са свързани с преселници от България по време на турското робство - бел.а./, който опира до река Дунав и граничи с нашата страна при Никопол. Вълков е обвиняван, че когато е бил кмет е присвоил 2 млн. евро чрез раздаване на обществени поръчки на близки до него строителни фирми. В момента му е приложена мярка за неотклонение под стража за 30 дни, за да може да се извършат следствените действия.

По-интересното в момента в Румъния, според мен, е, че след дълги митарства и дела бяха осъдени ефективно 48 митничари от граничен пункт между Румъния и Украйна за нелегален внос на цигари, алкохол и горива. Това беше един доста дълъг съдебен процес в северната ни съседка. Общо по това дело имаше 62 присъди, от които 48 - ефективни и 14 - условни.

Обяснението за ефективността на румънската правораздавателна система е свързана наистина със създаването на този независим орган - Националната дирекция за борба с корупцията.

Председателят ѝ се избира по предложение на президента и се отчита само пред парламента, с 6 г. мандат. А той пък от своя страна избира прокурорите в новата структура, 85 на брой в момента. Всеки от тях гледа годишно по около 100 дела. Важно е също, че след изтичането на мандата им в дирекцията прокурорите имат възможност да се върнат в системата на правосъдието, но на по-висока длъжност или на старите си работни места. Главният прокурор и Министерството на правосъдието нямат абсолютно никакво отношение към работата на тази дирекция и тя наистина има свобода на действие, без да ѝ бъде упражняван политически натиск.

Преди 10 години в Румъния не е имало нито една присъда за корупция, а сега са над 2000, докато други 4000 дела са в развитие. В затворите са един премиер, вицепремиер, 12 министри, 19 депутати, куп техни роднини и приятели, 25 магистрати, 35 градоначалници и техните заместници от най-големите градове на страната, както и председатели на държавни агенции, десетки по-нискостоящи политици и ръководители на предприятия.

Работата на дирекцията е изключително популярна в Румъния, не спират да говорят и пишат за нея. Част от магистратите - членове на екипа, са доста известни, не по-малко от шоу звездите, с които са пълни страниците на вестниците и ТВ предаванията. Показателно е, че с присъда завърши и делото срещу Дан Войкулеску, собственикът на най-голямата медийна група "Антена".

/Това е румънският КОЙ - основател на групата "Интакт Медия", в която влизат телевизиите Антена 1, 2 и 3, Еуфория Лайфстайл, Антена Интернешънъл, GSP, както и изданията "Журналул национал", "Газета Спортурилор" и други, радиостанциите Романтик FM и Радио ЗУ.- бел.а./

Не му помогна и почетното председателство на Консервативната партия /според общественото мнение и собственик на тази партия, която е коалиционен партньор в управлението на социалдемократите - бел.а./. На всичко отгоре на румънския КОЙ му се наложи да върне 60 млн. евро и сградата в която са офисите на империята му.

Успехите на румънците срещу корупцията са факт, но ми се струва, че шумът около тях е малко по-голям, отколкото данните от реалността. Наистина за около 10 г. там има около 2000 осъдени представители на елита. Но от друга страна от търсените 310 млн. евро, които трябваше да бъдат възстановени на хазната от корупционните практики на осъдените са събрани едва 10-12% от тази сума. Останалите пари по някакъв начин са се "изпарили".

Така че работата на тази дирекция в Румъния създава повече дисциплина и страх, а сред населението - чувство на справедливост, отколкото реални икономически приходи. Безспорно, стъпките са позитивни за общия политически и административен климат, защото там никой не е спокоен за мястото, нито за дейността си, ако пристъпва закона. Типичен пример е арестът на Дариус Вълков - тепърва предстои да го съдят за неща, които той е извършил преди 7 г.

И в България е възможно да тръгнем по техния път, но трябва да има законодател с воля, т.е. парламентът да иска да прокара такъв закон. Смятам, че и ако прокурорите ни не са на подчинение на президент, премиер или на министър, ще започнат да работят по друг начин. Надеждата е в младите прокурори, които имат вече достатъчно добри примери за подражание. Дори и в съседна Румъния. /Георги Василски /БГНЕС/