Статия на бившия финансов министър: "Глобалният Минотавър: Америка, Европа и бъдещето на международната икономика"

Фалитът е толкова проблем на Европа, колкото и американско "изобретение". Разликата между опита на двата континента обаче е, че американците поне не трябва да се съобразяват с огромните грешки в устройството на еврозоната.

Представете си тяхното раздразнение, ако гражданите на най-тежко засегнатите щати от кризата, например Невада и Охайо, трябваше да се притесняват за смъртоносната прегръдка между дълга на местните власти и загубите на банките.

В допълнение към това, американците бяха пощадени от необходимостта да се сражават с централна банка, разтърсена от вътрешно разделение и с опитите на Германия да лекува най-тежко засегнатите части на съюза като чужди държави, които трябва да бъдат фискално измъчвани, докато не се съгласят да се подчиняват на законите на германската макроикономика.

През последните две години дебатът в Европа се фокусира изключително върху въпроси, които са технически и маловажни - ще има ли ограничения при закупуването на италиански и испански акции от Европейската централна банка? ЕЦБ ще надзирава ли всички европейски банки, или само системно важните? Това са въпроси, които не би трябвало да представляват такъв значителен интерес.

Обсъждането на тези теми отразява една трагична и скрита реалност, която може да бъде описана с прости думи: Европа се разпада, защото основните на нейното строителство не са достатъчно солидни, за да издържат на ударната вълна, причинена от смъртните мъки на това, което аз наричам Глобалният Минотавър - Система на неолиберален капитализъм с център Wall Street, която използва света от 1971 г. насам.

Очевидно е, че фискалните кризи в Мадрид и Рим нямат нищо общо с разточителството, да си припомним, че Испания имаше по-малък дълг от Германия през 2008 г., а Италия постигаше последователно намаляване на бюджетния си дефицит. Кризите имат много общо с начина, по който макроикономиката на еврозоната разчита до голяма степен за търсенето на нетния си износ на Глобалния Минотавър. Веднъж, щом той се препъна през 2008 г. и парите от Wall Street изчезнаха, два ефекта поставиха Европа на колене.

Единият беше смъртоносната прегръдка на банкрутиралите банки и неплатежоспособните държави, започваща с Гърция, след това преминаваща към Ирландия, Португалия и продължаваща до Италия и Испания.

Другият беше местното подобие на Минотавъра и неговата решителност да се придържа към опцията за напускане на еврозоната като по този начин отрича всеки рационален план за ремонтиране на валутния съюз по устойчив начин.

Защо е това съпротивление, в частност от Германия, към всяка идея, която ще сложи край на кризата на еврото? Стандартният отговор е, че Германия не иска да плаща за дълговете на периферните държави и ще се съпротивлява на всички ходове, докато не бъде убедена, че партньорите ѝ ще се държат отговорно с германските финанси. И докато това описва добре начинът на мислене на много северноевропейци, то няма връзка с въпроса.

За две години германското общество стана убедено, че страната е избегнала най-лошото от кризата заради виртуозното приемане на пестеливостта и усилената работа от нейния народ - за разлика с разточителните южняци, които също като непостоянните скакалци, не са си осигурили запаси за момента, когато финансовият вятър стане студен и неприятен.

Този начин на мислене върви ръка за ръка с моралната справедливост, която имплантира в сърцата и главите на добрите хора склонността за взискателно наказание на скакалеца. Това върви също така и ръка за ръка с радикално погрешното разбиране за това какво държи еврозоната здрава и Германия с излишък от 2008 г. насам - това е Глобалният Минотавър, създал потребителското поколение, което позволява на страни като Германия и Холандия да останат нетни износители на капитали и стоки в рамките на еврозоната и извън тях.

Интересно е, че една от големите тайни на периода след 2008 г. е това, че смъртта на Минотавъра за нещастие засегна общото търсене в страните от еврозоната с търговски излишък - Германия, Холандия, Австрия и Финландия, повече отколкото страните с дефицит, като Италия, Португалия и Гърция.

А внезапното изтегляне на капитали от страните с дефицит към страните с излишък доведе до фалита на първите.

Този факт, заедно с подтискането на доходите на германците обяснява причината за враждебността, която толкова лесно може да бъде превърната и като гняв срещу гърците и сродните им средиземноморски народи - чувства, които след това се връщат обратно, завъртайки по този начин отново колелото на вътрешноевропейските вражди и спомагайки за възраждането на ксенофобията.

За да обобщим, рециклирането на излишъка на Минотавъра беше от основно значение за запазването на погрешната структура на еврозоната. Веднъж щом чудовището излезе от играта, валутният съюз ще трябва да бъде или преустроен или ще навлезе в един дълъг и болезнен период на разпадане./www.darikfinance.bg