Проф. Джефри Сакс* за в The Project Syndicate 

Помагам на различни държави да преодоляват финансови кризи в продължение на 30 години. В процеса на работата си съм се запознал на практика с всичко написано за икономическите кризи през XX век.

И без изключение тези ситуации са свързани с естествен дисбаланс между силите на кредитора и длъжника.

Винаги успешното управление на кризите зависи от мъдростта на кредитора. В тази връзка Германия трябва да преосмисли подхода си към Гърция.

Финансовите кризи се причиняват от прекомерната задлъжнялост на дадена страната, която най-общо отразява комбинация от лошо управление, свръх оптимизъм, корупция, неправилни преценки и липса на инициативност сред кредиторите. Гърция се вписва напълно в този модел.

Тя вече беше силно задлъжняла, когато се присъедини към еврозоната през 2001 г., с държавен дълг еквивалентен на около 99% от брутния ѝ вътрешен продукт. Като нов член обаче, Гърция беше в състояние да заема лесно и евтино пари в периода 2000-2008 г., като съотношението на дълга към БВП нарасна до 109%.

Когато просперитетът на една страна зависи от непрестанния приток на капитали, внезапно спиране или обръщане на финансовите потоци води до рецесия. В Гърция лесното кредитиране спря със световната финансова криза през 2008 г.. Икономиката се сви с 18% от 2008 г. до 2011 г., а безработицата нарасна от 8% на 18%.

Най-очевидната причина за това е намалението на държавните разходи, което потиска съвкупното търсене. Много служители в публичния сектор загубиха работата си, а редица мащабни инфраструктурни проекти, финансирани от държавата, бяха спрени.

Друг фактор за икономическия колапс на Гърция е по-малко очевиден. Това е свиването на кредитирането. Тъй като банките загубиха достъп до кредитните линии от чужбина, те ограничиха отпускането на заеми и затегнаха условията за вече отпуснатите такива.

Гърците пък започнаха масово да теглят депозитите си, страхувайки се за платежоспособността на банките и благодарение основно на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, за продължаването на членството на страната им в еврозоната.

Това свиване на съвкупното търсене и намаляване на кредитирането имаше мултиплициращ ефект - с нарастващата финансова нестабилност все повече вложители теглеха депозити, включително и чуждестранни финансови институции, изчерпвайки ликвидността в гръцките банки.

При нормални обстоятелства, икономиката преодолява дългова криза чрез свиване на държавните дефицити и пренасочване на производството, финансовия, технологичния и трудовия капитал към експортните сектори, както и с рекапитализация на банките.

Приходите от износа позволяват на икономиката да обслужва външния си дълг, а банковата рекапитализация води до подновяване на кредитната експанзия.

Ако тласъкът на износа е достатъчно достатъчно голям и бърз, той компенсира спада на вътрешното търсене, което позволява на страната бързо да се върне към икономически растеж.

Испания, Ирландия и Португалия извървяха този път след 2008 г. Забележително е, че Гърция не можа да го направи. В действителност, приходите от гръцкия износ през 2013 г. достигнаха 53 милиарда евро или с 3 млрд. евро по-малко, отколкото през 2008 г., дори и след като търсенето на вътрешния пазар се срина.

Това не е изненадващо, по три причини. Първо, защото европейските спасителни пакети не рекапитализираха гръцкия банков сектор. Акцентът беше поставен върху спасяването на германските и френските банки. Така потенциалните износители не можаха да получат оперативно кредитирането за да пренасочат дейността си към износ.

Второ, икономическата база на Гърция е твърде ограничена, за да подкрепи значително краткосрочно увеличение на износа.

Трето, административни, регулаторни и данъчни пречки затрудниха възстановяването. За това повлия най-вече увеличаването на данъчната тежест, свързано със спасителните финансови програми, което засегна основно малките и средните предприятия – гръбнакът на гръцката икономика.

По мое мнение, политическият отговор от партньорите на Гърция, начело с Германия, е неразумен и силно непрофесионален. Техният подход е да увеличат новите заеми, така че Гърция може да обслужва съществуващите си дългове, без да възстановят банковата система, да насърчават конкурентоспособността и износа.

Първият спасителен пакет от 110 млрд. евро, отпуснат на гърците през 2010 г. беше похарчен за изплащане на гръцките дългове и лихвите по тях към германските и френските банки. В резултат задлъжнялостта на Гърция нарасна.

За да се компенсира този ръст на дълга към институционалните кредитори, частните заемодатели и инвеститори бяха принудени да отпишат по-голямата част от заемите дадени на гръцката държава. Направеното обаче беше твърде малко и твърде късно.

Година след година, кредиторите на Гърция обещаваха, че спасителните заеми ще доведат до скок на производството, заетостта и износа. Вместо това, страната преживя депресия сравнима с намаляването на производството и заетостта в Германия през 1930-1932 г., което доведе на власт Хитлер.

Много германци могат и да презират СИРИЗА, която обеща да сложи край на политиката на строги икономии, но четири поредни правителства преди това не успяха да измъкнат страната от кризата. Може би дясноцентристкото правителство на Андонис Самарас, управлявало от 2012 г. до 2015 г. беше близо до успеха, но то не можа да оцелее политически. Нито пък кредиторите на Гърция направиха нещо, за да предотвратят идването на СИРИЗА на власт.

За преодоляване на икономическата криза, кредиторът трябва да бъде умерен. Той е прав да иска реформи, но ако длъжникът е притиснат твърде силно, той няма как да приложи необходимите мерки. А когато длъжникът губи, губят и кредиторите.

Формулата за успех е облекчаване на дълговете, в съответствие с реалните нужди на икономиката, така че държавата да се реформира със стабилно правителство и да стане отново платежоспособна.

Кредиторите трябва да отговорят на редица въпроси - Как можем да помогнем на Гърция да възстанови кредитирането от банките? Как можем да помогнем на Гърция да стимулира износа? Какво е необходимо, за да се насърчи бързото развитие на малките и средни гръцки предприятия?

В продължение на пет години, Германия не повдигна тези въпроси. Тя използва гръцката криза за вътрешнополитически цели, засилвайки недоволството на германските избиратели срещу предполагаемата леност, корупция и глупава упоритост на гърците.

Кредиторите не успяха да предложат реалистичен подход към дълговете на Гърция, може би от страх в Германия, че Италия, Португалия и Испания може да поискат да получат същите отстъпки.

Каквато и да е причината, Германия се отнесе с гърците лошо и неефективно. Така тя изплаши Италия и Испания, следвайки императива на Кант: Важни са крайните резултати, а не средствата.

Кредиторите понякога са мъдри, а понякога са невероятно глупави. Америка, Великобритания и Франция бяха невероятно глупави през 1920 година, налагайки прекомерни репарации на Германия след Първата световна война. През 1940 г. и 1950 г. в САЩ постъпиха мъдро подпомагайки икономическото възстановяване на Германия с плана Маршал, последван от преструктуриране на германския дълг през 1953 г.

През 1980 г. САЩ пак бяха лош кредитор, когато поискаха прекомерни плащания по дълга на Латинска Америка и Африка.

През 1989 г. те направиха точно обратното спрямо Полша, въпреки съпротивата на Германия. През 1992 г. Вашингтон не позволи преструктуриране на руския дълг и така създаде условията за идване на Владимир Путин на власт.

Исканията на Германия доведоха Гърция почти до колапс, с потенциално катастрофални последици за гърците, Европа и репутацията на германското правителство. Сега е време за мъдрост, а не за твърдост. Поддържането на мирна и просперираща Европа е най-важната отговорност на Германия, дори и когато е противоречие с някои политически интереси./darikfinance.bg

*Джефри Сакс e професор по устойчиво развитие, директор на Института за Земята към Колумбийския университет и специален съветник на генералния секретар на ООН