Данни на националната статистика Elstat показват, че гръцкото индустриално производство се понижи през юли с 1,6% на годишна база след спад с 4,7% през юни и с 4,3% през май.

Индустриалното производство в Гърция се влоши през юли за трети пореден месец, тъй като застоят по това време на преговорите с международните кредитори относно нова спасителна програма и наложения в края на юни контрол на капитала доведоха до рязко забавяне на икономическата активност в страната.

В същото време промишленото производство се сви с цели 5,7% след понижение през юни и през май съответно с 3,6% и с 2,7%, докато минно-добивното производство се сви с 4,7%, а производството на електричество нарасна с 13,8 процентни пункта.

Въпреки тези слаби икономически показатели, БВП на Гърция скочи през второто тримесечие изненадващо силно с 0,9% спрямо първите три месеца на годината, когато нарасна с едва 0,1%, като на годишна база гръцката икономика се повиши с 1,6% след растеж с 0,6% в началото на годината. Основна подкрепа за доброто представяне на БВП през трите месеца до края на юни оказаха потребителските разходи и нетният износ. Това по-силно от очакваното представяне на гръцката икономика предполага и по-благоприятни перспективи пред растежа за цялата настояща година, надвишаващи последните прогнози на Европейската комисия, според които БВП на страната ще се свие с 2,3 процентни пункта.

Междувременно Elstat оповести и данни, показващи забавяне на спада на потребителските цени в Гърция през август, но въпреки това страната остава в дефлация за 30-и пореден месец.

Индексът на потребителските цени (CPI) се понижи през август с 1,5% на годишна база след спад с 2,2% през юли, докато хармонизираната инфлация (индексът HICP) се понижи с едва 0,4% след спад с 1,3% през предходния месец.

Въпреки забавящото се понижение на потребителските цени, гръцката икономика остава в дефлация за 30-и пореден месец, тъй като намаляването на заплати и пенсии, както и тежката до преди година рецесия продължават да оказват натиск върху ценовите развития.