Гърция би била много по-добре, ако правителството можеше да събере данъците, дължими от хората със свободни професии. Това става ясно от анализ, публикуван този месец, който използва новаторски метод за разкриване на избягването плащането на данъци.

Установяването на сивата икономика е трудно. Фридрих Шнайдер от университета „Йохан Кеплер“ в Линц, Австрия, който е водещ специалист в Европа по този въпрос, подчертава, че никой от използваните методи не е напълно надежден, коментира Леонид Бершидски от Bloombergм цитиран от Kathimerini.

Например сравняването на статистиките на разходи и приходи не е идеално, защото резултатите са изкривени от пропуски и грешки в националните сметки; а използването на индикатори като консумация на електричество не отчита дейности в сивия сектор, които не се нуждаят от много енергия. Все пак Шнайдер измерва годишно сивата икономика в Европа. Оценките за 2014 г. публикува сега заедно с двама сътрудници.

Като дял от брутния вътрешен продукт Гърция е на второ място след Кипър по размер на сивата икономика в ЕС сред страните без комунистическо минало. Шнайдер оценява, че недекларираните доходи на гърците възлизат на 23.3% от БВП или на 55.3 млрд. долара.

Тук са включени незаконни дейности като търговия с наркотици и проституция, както и активности в легалната икономика. Ако беше обект на облагане с данъци сивата икономика би донесла 22 млрд. долара на правителството, може би достатъчно, за да станат ненужни международните спасителни планове.

Последният доклад – на Николаос Артаванис от Isenberg School of Management, Маргарита Цуцура от University of Chicago и Адаир Морси от University of California – показва, че недекларираните доходи на самонаетите работници възлизат на около половината от всички.

Изследователите са използвали данните от заявленията за заеми от голяма гръцка банка. Като цяло, клиентите на банката ще трябва да похарчат 78% от своя официално деклаяриран доход, за да обслужват заемите, които са поискали. Банката, обаче, се отнася към числото за декларираните доходи като към фантастика, както правят и много други кредитори в източна и южна Европа.

В резултат на това тя използва оценки на „мек“, т.е. недеклариран, доход при модела за оценка на риска. Артаванис, Цуцура и Морси пресъздават тези оценки и стигат до заключението, че истинските доходи на самонаетите работници в Гърция са от 75 до 84 процента по-високи от отчитаните. В периода 2006-2009 г. това означава загубени приходи за гръцкото правителство между 9 и 11 млрд. евро годишно.

Укриването на данъци е концентрирано сред професии, изискващи образование и носещи голямо влияние, установява проучването. Средностатистическият медицински специалист например избягва плащането на 32 500 евро годишно под формата на данъци. И Гърция има най-високия размер на самостоятелна заетост на ЕС - почти една трета от гърците работят за себе си.

Дори лявото правителство на бившия премиер Алексис Ципрас, което дойде с неработещи схеми, за да се справи с укриването на данъци - от използване на домакини и туристите като данъчни шпиони, до налог върху тегленето в брой от малките предприятия- не успя да спре укриването на доходи.

От 13 индустрии, представители на четирите най-много укриващи данъци (медици, инженери, преподаватели и журналисти) съставляват 61.7 на сто от неадвокатските гласове в парламента. Ако прибавим към тях следващите две категории (туризъм и счетоводство/финанси) процентът нараства до 80%, като в него не влизат адвокатите, които също са сред избягващите плащане на данъци.

Интелектуалният елит на Гърция може да реши много от икономическите проблеми на страната просто като си декларира доходите. Изглежда че никой не се интересува от прилагането на този вид натиск./www.darikfinance.bg