Сирийските бежанци са големият проблем на ЕС? Истината е, че най-голямото предизвикателство за всички ни е Африка, чието население расте главоломно. Европа спешно трябва да предприеме нещо. В противен случай ще съжалява, предупреждава в коментар за Deutsche Welle Нилс Цимерман.

Причината за актуалната бежанска криза в Европа е ясна: гражданската война в Сирия и хаосът в Средния Изток прогониха милиони души от родните им места. Това, което се случва в момента обаче, е само началото на едно дългосрочно развитие, което със сигурност ще продължи най-малко сто години.

Според актуални прогнози на ООН, населението на Африка, което в момента е 1,2 милиарда (т.е. два пъти колкото в ЕС), ще нарасне до 2050 година на 2,4 милиарда, а до 2100 година - на 4,2 милиарда. Подобна е и демографската прогноза на Американския изследователски институт "Пю" за ислямския свят. Ако двата региона продължат да страдат от войни, хаос, глад и екологични проблеми, нищо и никой няма да може да спре отчаяните бежанци.

Какво би могло да се направи?

Силният натиск, произлизащ от бързия ръст на населението, вече започва да се усеща и в Европа. За да овладее проблема, Старият континент се нуждае от стратегия. А това повече от когато и да било означава, че ние трябва да подкрепим африканците в решаването на проблемите им. Не само за да помогнем така и на себе си, а и защото съдбата ни е неделимо свързана с тяхната.

Какво бихме могли да направим, за да създадем мир и благоденствие за регионите, които днес живеят в изключителна бедност и са съсипани от конфликти? Трябва да подхождаме към този проблем като към историческо предизвикателство.

Що се отнася до мира, медии като Дойче Веле например биха могли да се опитат да поведат трайна дискусия по въпроса за насилието. Да накарат африканците да се замислят дали изобщо е допустимо да се убиват хора само защото принадлежат към други етнически или религиозни общности.

По отношение на въпроса за благоденствието пък би могло да се направи следното: водещи европейски фирми, подкрепяни от ЕС, Африканския съюз, Африканската банка за развитие и други международни институции, би трябвало да обединят усилията си, за да изградят стотици специални икономически зони във всички африкански региони. От тези острови на благоденствието и техническия капацитет Африка би могла да черпи образование, специалисти, умения за изграждане на инфраструктура и на производствени центрове. Така тя би могла да поощрява изграждането на възобновяеми енергийни източници, стабилно селско стопанство, водоснабдителни систими и добро здравеопазване - цялата палитра на една инфраструктура, която би могла да осигури трайно благоденствие.

Тези икономически зони биха се превърнали във възлови звена, допринасящи за развитието на аграрните области в региона. Предимствата им биха могли да убедят местното население, че имат бъдеще в родното място и няма защо да търсят по-добър живот в чужбина. Управлението на тези зони би могло да се поеме от професионални мениджърски агенции, върху които националните власти биха оказвали само минимално влияние. В почти всички африкански страни трябва да се създаде нова икономическа култура, изключваща корупцията. Това е политически трудно за налагане, но необходимо условие за успеха.

Крайно време е да подходим сериозно

Африка би могла да се поучи също от грешките на Европейския съюз при въвеждането на общата валута. Германската централна банка би могла да окаже ресорна помощ за създаването и използването на нова, професионално поддържана панафриканска търговска валута, както и за създаването на Африканска централна банка - всичко това, разбира се, паралелно с националните валути, а не като техен заместител. Подобен инструмент би бил от особено значение за поощряването на междурегионалната търговия и за финансирането на една благоденстваща, модерна Африка.

Всичко това изисква много усилия. Но сирийската бежанска криза би трябвало да бъде предупредителен сигнал. Крайно време е да се заемем сериозно с установяването на траен мир и благоденствие в Африка и ислямския свят.