Ян Т. Грос, професор по история в университета в Принстън, в The Project Syndicate

В момент, когато хиляди бежанци влизат в Европа, за да избягат от ужасите на войната и много умират по протежение на пътя, друг вид трагедия се разиграва в новите страни-членки на Европейския съюз.

В държавите известни като "Източна Европа", включително моята родна Полша, изведнъж видяхме, че можем да бъдем нетолерантни, тесногръди ксенофоби, неспособни да си спомним духа на солидарността, който ни върна свободата преди четвърт век.

Това са същите хора, които настояваха за "завръщане към Европа" и гордо обявяваха, че споделят нейните ценности. Но какво си мислят те, че означава Европа?

От 1989 г. и особено след 2004 г., тези страни се възползваха от огромни финансови трансфери от европейските структурни и кохезионни фондове. Днес обаче, не са склонни да допринесат за разрешаването на най-голямата бежанска криза в Европа след Втората световна война.

Пред очите на целия свят правителството на Унгария, член на ЕС, малтретира хиляди бежанци. Премиерът Виктор Орбан не вижда причина да се държи по друг начин - бежанците не са европейски проблем, настоява той - те са германски проблем.

Орбан не е сам в този си възглед. Дори епископите на Унгария са съгласни с него и обвиняват папата, който призова всяка католическата енория в Европа да приеме семейство имигранти, че "не е запознат със ситуацията."

В Полша, страна с 40 милиона души, правителството първоначално изрази готовност да приеме 2000 бежанци, но само християни, а и Словакия предложи подобна уговорка.

Широко разпространено е мнението, че бежанците не са проблем на Източна Европа, тъй като нейните военни сили не бомбардират Сирия. Същото обаче важи и за Германия.

Нима източноевропейците нямат чувство за срам? В продължение на векове, техните предци са емигрирали, търсейки освобождаване от материални лишения и политическо преследване. А днес техните лидери показват напълно "безсърдечно поведение". Водещи полски медии пък забраниха коментарите в интернет за бежанците "заради изключително агресивно съдържание пропагандиращо насилие, което противоречи на закона и призиви за расова, етническа и религиозна омраза".

Не толкова отдавна, в следвоенните години, европейските евреи от Източна Европа, оцелели от Холокоста, избягаха от убийствения антисемитизъм на техния полски, унгарски, словашки и румънски съседи, търсейки безопасно убежище дори в Германия. Германският народ приюти около 250 хил. души от този имигрантски поток, според историка Рут Гей.

Сега мюсюлманските бежанци и пострадалите от други войни отново не намират убежище в Източна Европа и също бягат към безопасността сред германците.

В този случай, историята не е метафора. Напротив, основната причина за нагласите в Източна Европа сега, е Втората световна война и нейните последици.

Помислете за поляците, чиято горда антихитлеристката съпротива избива повече евреи от германците по време на нацистката окупация.

Всички в европейските общества са били съучастници в някаква степен в нацистките усилия за унищожаване на евреите. Всеки народ има различен принос, в зависимост от специфичните за отделните държави обстоятелства и условия на германско присъствие.

След края на войната, обаче единственият виновен народ е германският и той е единственият, който работи здраво, за да изчисти петното на срама от своето убийствено минало.

Това е дълъг и труден процес, но германското общество е съпричастно към своите исторически злодеяния и за това е в състояние да се изправи срещу моралните и политическите предизвикателства на наплива на бежанци днес.

Източна Европа, за разлика от Германия, все още не си е признала собственото убийствено минало. А само, когато правят това, източноевропейците ще бъдат в състояние да изпълнят задължението си да спасят тези, които бягат пред лицето на злото. /www.darikfinance.bg