Военната намеса на Русия в Сирия представлява сериозен проблем за двете най-големи държави в Азия – Китай и Индия, които досега решително се противопоставяха на каквато и да било военна намеса в тази страна.
Както в Пекин, така и в Делхи досега не са заявявали, че мислят за бъдещата роля на сегашния президент на Сирия Башар Асад. Именно неговата съдба се оказа в центъра на разногласията между Запада и Русия.
Денонощие, след като на 30 септември Русия започна да нанася въздушни удари в сирия, Китай заяви, че „държавите по света не трябва необмислено да се намесват във вътрешните работи на Сирия“, но въпреки това Пекин запазва неопределена позиция по отношение на сирийската криза. В позицията на Китай не се споменават нито руските въздушни удари, нито бъдещата роля на Асад.
Само че, ако се вярва на съобщенията, че Китай е изпратил свои бойни кораби на помощ на руската операция в Сирия, то напълно може да се допусне, че Пекин из основи е преразгледал своята политика за Близкия изток.
„Вече е известно, че и Китай се включва в нашата военна операция в Сирия, в Средиземно море вече влезе китайски крайцер, по неговите следи се движи самолетоносач на КНР“, каза в интервю за руската преса членът на комисията по международни работи на Съвета на федерацията Игор Морозов.
Традиционно Пекин е против употребата на сила в Близкия изток. По време на войната в Ирак Китай положи не малко усилия, за да предотврати военните действия. Пекин, също така се обяви против въздушните удари срещу Либия, макар и да се въздържа от вето в съвета за сигурност на ООН.
Само че някои анализатори твърдят, че Китай активно въоръжава режима на президента Асад.
„Китай предприема немалко усилия, за да доставя на Сирия толкова оръжие, колкото може да си позволи самата Сирия, с което повече или по-малко пренебрегва протестите на САЩ“, е мнението на Давид Володзко, анализатор на базирания в Токио сайт Diplomat.
Какво печели Пекин от доста опасната игра в този отдалечен от границите му регион? Вероятно Китай се надява в дългосрочна перспектива Кремъл да възмезди неговата поддръжка за Сирия.
Китайците например се надяват, че Русия ще ги подкрепи ако се стигне до военен конфликт в Южно Китайско море, където съществуват сериозни разногласия между редица страни, включително и САЩ.
Пекин също така получава политически ползи от поставянето на Вашингтон и неговите западни съюзници в неловко положение. А хаосът, който би се възцарил в Сирия след свалянето на президента Асад, ще засегне китайските търговски интереси. За дадения момент почти половината внасян от Китай петрол идва от страните в Близкия изток.
За разлика от Китай Индия признава, че има интереси в Близкия изток и че сирийският конфликт ги засяга.
„Имаме значителни интереси в сфери като търговията и инвестициите, преводите на средства от емигранти, енергетиката и безопасността. Каквото и да било разширяване на сирийския конфликт ще се отрази потенциално негативно на нашите интереси“, заяви миналата година бившият министър на външните работи на Индия Салман Хуршид.
Поради тази причина Индия подкрепя президента Асад и призовава към диалог между страните в конфликта. Но руските въздушни удари поставиха Делхи пред дилема, тъй като досега Индия винаги е била против каквато и да е международна военна интервенция в региона.
В речта си пред Общото събрание на ООН министърът на външните работи на Индия Сушима Сварадж въобще не спомена руската операция в Сирия.
Ще осъди ли Делхи своя отдавнашен партньор Кремъл за неговите въздушни удари, в резултат на които, според САЩ, били избити обучени от ЦРУ въстаници? Готова ли е Индия да постави под въпрос своите добри отношения с Вашингтон?
Засега Индия очевидно смята, че мълчанието е най-добрия курс на поведение. Но в дългосрочен план това няма да помогне на усилията ѝ да си осигури място на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Миналата седмица САЩ, Великобритания и Франция обявиха, че поддържат желанието на Индия да получи право на вето, като една от водещите страни в света.
Според анализатори е настъпил моментът Индия да демонстрира отговорно поведение на международната арена, ако се надява да постигне успех в Съвета за сигурност.
„Много сме благодарни на Индия за нейната позиция. Откровено казано, ако всички бяха постъпили така, както постъпи Индия, в Сирия нямаше да има никакви проблеми“, заяви посланикът на Сирия в Индия Рияд Камел в интервю за в. The Hindu.
Най-голямата по население демократична страна в света редовно е подлагана на критика за пренебрегване на нарушенията на човешките права от режима на президента Асад, наричан от САЩ „тиранин“ и „убиец на деца“.
Ако международната общност, както и преди, продължи да бъде разединена за ставащото в Сирия, тогава Индия ще продължи да води внимателна политика по този въпрос, за да не разваля отношенията си със своите основни доставчици на петрол – саудитска Арабия и Иран, които заемат абсолютно противоположни позиции по въпроса за сирийската криза./БГНЕС/Занул Абид за BBC/www.darikfinance.bg
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.04 | ▼0.12% |
USDJPY | 157.74 | ▼0.02% |
GBPUSD | 1.25 | ▼0.03% |
USDCHF | 0.90 | ▲0.09% |
USDCAD | 1.44 | ▼0.05% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 43 617.40 | ▼0.21% |
S&P 500 | 6 079.42 | ▼0.26% |
Nasdaq 100 | 21 931.30 | ▼0.33% |
DAX 30 | 20 049.10 | ▼0.14% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 96 322.50 | ▲0.68% |
Ethereum | 3 382.23 | ▲1.53% |
Ripple | 2.18 | ▲1.03% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 69.56 | ▼0.19% |
Петрол - брент | 72.74 | ▼0.18% |
Злато | 2 635.31 | ▲0.11% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 540.38 | ▲0.08% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 108.68 | ▲0.04% |
Germany Bund 10 Year | 133.68 | ▼0.27% |
UK Long Gilt Future | 92.12 | ▼0.40% |