Матиас Шеп, дългогодишен кореспондент в бюрото на Spiegel в Москва
Войната в Украйна и руската интервенция в Сирия маркираха повратна точка във времето. Епохата на западното превъзходство си отиде. Вече няма Pax Americana, няма налаган и гарантиран от САЩ ред. Путин просто пое ролята на разрушителя, но зад кулисите дебне Китай.
Ангела Меркел беше права, когато в един поверителен телефонен разговор с Барак Обама, чието съдържание после стана известно, отбелязва, че Путин „живее в друг свят“. Но и Западът се разминава с новата реалност.
Като мантра през месеците, след като Путин анексира Крим и оказа сериозна подкрепа на проруските сепаратисти в Източна Украйна, се говореше, че Русия е в международна изолация.
Зад това за европейците се криеше един противопоставяне, което идваше по-скоро от XIX, отколкото от XXI век. Но световната политика отдавна вече не е европоцентристка, а и САЩ при Обама загубиха и изостави позицията си на единствена глобална сила. Все повече страни се отказват от изолационистката политика спрямо Путин.
Рамо до рамо с китайския си колега Си Цзинпин руският президент тази година прие в Москва и Пекин парадите на победата за края на световната война.
Миналата сряда за 63-я му рожден ден Путин беше поздравен от индийския премиер Наренда Моди в Twitter. „Моля се за вашето здраве, радост и дълъг живот“, написа водачът на народ от милиард души.
Министърът на отбраната на намиращата се в близки връзки със САЩ Саудитска Арабия за кратко време посети два пъти Москва, за да бъдат постигнати споразумения – макар че Рияд иска свалянето на Башар Асад, а Кремъл го подкрепя.
"В продължение на години не се вслушваха в нас, а няколко бомби и ракети по-късно изведнъж решиха да ни вземат на сериозно", се говори в Москва - или ентусиазирано, или примирено, в зависимост от отношението към намесата на Путин в Сирия.
Като се има предвид агресивната външна политика на Русия, германското правителство и Европейският съюз трябва да са изпаднали или в шок или в паника. Те трябва да си припомнят за една рецепта от времето на първата студена война – Хелзинкския процес.
Тогава, през 70-те години на миналия век, светът имаше зад гърба си половин дузина кризи, при някои от които суперсилите бяха почти на ядрена война. Корейската война през 50-те, народното въстание в Източен Берлин през 1953 г., в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г., издигането на Берлинската стена през 1961 г., Кубинската криза през 1962 г. и Виетнамската война не доведоха само до увеличаване на пропастта между Изтока и Запада. Имаше и засилващо се разбиране, че са нужни правила, които да предотвратят превръщането на студената война в истинска.
Поради това през 1975 г. европейските държави, САЩ и Канада се договориха след трудни, продължили години преговори за ненарушимостта на границите, ненамеса във вътрешните работи на други страни и съобразяване с минималните стандарти за човешките права.
Участниците в конференцията по сигурност и съвместна работа в Европа подписаха заключителния акт от Хелзинки. Документът направи Европа по-сигурна и в дългосрочен план, по-свободна.
Освен това може да се спори до безкрай кой в днешната бъркотия е основният виновник за начало на втора студена война - Путин, със своите имперски амбиции или Западът с експанзията на НАТО и ЕС на изток до границите на Русия?
Но много по-важно е да се гледа напред. Старите структури за сигурност от миналото столетие вече не са подходящи. След края на първата студена война правителствата не постигнаха разбирателство за по-нататъшно развитие и наивно се оставиха на течението на дивидентите от мира. Войната в Украйна и руската авантюра в Сирия са следствие от този неуспех.
Когато искаш да увеличиш собствената си сигурност или сфера на влияние за сметка на другия, се стига не до увеличаване, а до по-малко сигурност и стабилност. Поради което Европа се нуждае от нови споразумения за сигурност и сътрудничество. Европа се нуждае от ново споразумение от Хелзинки./БГНЕС, www.darikfinance.bg
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.08 | ▲0.38% |
USDJPY | 161.72 | ▲0.14% |
GBPUSD | 1.27 | ▲0.43% |
USDCHF | 0.90 | ▼0.27% |
USDCAD | 1.36 | ▼0.34% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 39 639.00 | ▲0.09% |
S&P 500 | 5 590.75 | ▲0.52% |
Nasdaq 100 | 20 422.00 | ▲0.94% |
DAX 30 | 18 563.10 | ▲1.21% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 59 877.70 | ▼3.50% |
Ethereum | 3 278.09 | ▼4.05% |
Ripple | 0.46 | ▼4.33% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 83.81 | ▲0.98% |
Петрол - брент | 87.26 | ▲0.79% |
Злато | 2 354.77 | ▲1.06% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 554.88 | ▼1.15% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 109.96 | ▲0.43% |
Germany Bund 10 Year | 130.81 | ▲0.25% |
UK Long Gilt Future | 97.67 | ▲0.79% |