В дните на величие на Османската империя чуждестранните сановници, искащи услуги, биха посетили двореца на султана, носейки богати дарове и пеейки химни на възхвала. Европейските лидери сега се оказват в подобна позиция, докарани до отчаяние от масата бежанци, влизащи в Европейския съюз от Турция това лято. Така започва коментарът в британското списание The Economist със заглавие "Европа отдава почит на Ердоган".

Предложенията, които те направиха тази седмица на Реджеп Тайип Ердоган, все по-авторитарния президент на Турция, може да нямат блясъка на скъпоценни камъни или бродирани тъкани, но са не по-малко ценни.

На 15 октомври европейските правителствени ръководители приеха на среща в Брюксел общ план за действие, договорен с Турция  от Европейската комисия няколко дни по-рано. ЕС иска г-н Ердоган да направи две неща.

Първо - да подобри положението на 1,7 милиона сирийци, живеещи в Турция в бежански лагери, най-вече увеличавайки техния достъп до трудовия пазар /законодателството за право на работа в момента чака в турския парламент/ и осигурявайки повече места в училищата. Като направи живота по-поносим за сирийците в Турция, ЕС се надява, че по-малко ще желаят да тръгнат към Европа.

Второ, европейците се надяват Ердоган да спре хаотичния поток  мигранти, напускащи турския бряг за гръцките острови. Според този план Турция ще увеличи граничните патрули, ще засили сътрудничеството с гръцките и българските власти и ще втвърди визовите ограничения за хора от Пакистан и Бангладеш, много от които преминават през Турция, за да достигнат до ЕС. В замяна Ердоган иска около 3 милиарда евро /3,4 милиарда долара/ помощи чрез доверителен фонд на ЕС. Освободено от визи пътуване за турците в шенгенската зона на ЕС, още една голяма награда, може да бъде дадена идната година, ако Турция се съгласи да приема обратно незаконни мигранти от трети страни, които достигат до Европа през нейна територия.

Може би най-впечатляващото е, че на 15 октомври лидерите се съгласиха да вдъхнат живот на отдавна зациклилата кандидатура на Турция за членство в ЕС. Това би трябвало да стане чрез отварянето на нови глави /преговори по специфични политически области/.  Всичко това е равносилно на впечатляваща промяна в европейското отношение към Турция - ЕС високомерно забави присъединтелния процес на Турция още преди Ердоган да се плъзне към авторитарно управление, предимно заради съпротивата на страни като Франция и Кипър. 

Много детайли все още остават неуточнени, а някои правителства са враждебно настроени. Австрия и Кипър остават скептични относно ускоряването на кандидатурата за членство на Турция, например. Друго турско искане - да бъде поставена в списък на "безопасни страни на произход", което значи, че малкият брой турски граждани, търсещи убежище в ЕС, трудно биха го получили - също среща съпротива от някои европейски правителства. Дори и парите не са гарантирани: като не се броят 500-те милиона евро, които могат да дойдат от бюджета на ЕС, правителствата ще трябва да отделят сумата сами, а засега няма обещания за нещо такова. Ердоган не губи време да сръчква европейците, обвинявайки ги в "неискреност". От турска страна не е ясно как изпълнението на някои от уверенията на правителството може да бъде потвърдено. Мигрантските потоци скоро ще се забавят благодарение на по-студеното време, например; как този ефект ще бъде разграничен от турските усилия на границата?

При все това най-важното за турците, казват европейски представители, не е това или онова предложение, а чувството, че отношенията им с Европа са върнати на подходяща политическа основа, а не сведени до строго правен диалог между технократи или едностранен тормоз за човешките права. Ердоган, например, иска да бъде поканен да си побъбри с другите лидери на някои от европейските срещи на върха, и вероятно това му желание ще бъде изпълнено. На 18 октомври той се срещна с най-влиятелната от всички европейски лидери, германския канцлер Ангела Меркел, пристигнала на набързо организирана визита в Турция, за да отдаде почит. (Правителството на Меркел, заплашено да понесе главния удар на европейската бежанска криза, е най-силният глас, подтикващ за споразумение с турците.)

За Ердоган моментът е възхитителен. На 1 ноември в Турция ще има предсрочни парламентарни избори, след като предишният вот през юни не успя да произведе правителство. Президентът не участва в изборите, но неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която ръководи страната от 2002 г., се бори да получи мнозинството, което би желала, за да промени конституцията (и да даде, наред с другите неща, широки изпълнителни правомощия на президента). Повечето наблюдатели очакват нов неясен резултат, но образът на могъщи европейци, отрупващи с подаръци президента, няма да навреди на изгледите на ПСР.

Това, разбира се, прави малко неудобно положението за европейците. Публикуването на годишния доклад за напредъка, първоначално насрочено за тази седмица, който се очаква да има остър тон за медийните свободи и корупцията, беше отложено, като още не е обявена нова дата. Членове на Европейския парламент и други, подразнени от влошаването на човешките права при управлението на Ердоган, вече надигат глас.

Това е критичен момент за Турция. Политическата стабилност и икономическият успех, които бележеха управлението на ПСР, сега изчезват. Конфликтът на Турция с кюрдите отново се възпламени. На 10 октомври, в най-тежкия терористичен акт в историята на Турция, бяха убити над 100 души при две експлозии на мирно шествие в Анкара. Избухването на боеве в сирийския град Алепо може да изпрати нови бежански вълни към Турция, а вероятно от там и към Европа. Затова Ердоган има доста различни приоритети от европейските си партньори и остава да се види каква част от плана за действие ще премине от думи към дела. Засега обаче султанът ще бъде удовлетворен от отдаваната му почит./БТА