След седмици на обвинения най-после Балканските страни ще трябва да започнат да си сътрудничат по решаването на проблема с бежанската криза, съобщава немският икономически вестник Handelsblatt. В рамките на 24 часа трябва да се създаде мрежа от контакти на най-високо ниво.

Целта е „постепенното, контролирано и подредено придвижване" на хората по т. нар. Балканския маршрут. Това включва окончателната декларация след кризисната среща на 10-те засегнати страни-членки на ЕС и 3-те държави, които не са членки на ЕС, а именно Македония, Сърбия и Албания. Декларацията бе договорена късно в неделя в Брюксел.

Страните членки на ЕС и страните от Западните Балкани възнамеряват да забавят притока на бежанци по Балканския път. „Ние ще обезкуражаваме бежанците или имигрантите да се придвижват към границите на другите държави от региона. Една политика за пропускане на бежанците, без да се осведомяват съседните страни, е неприемлива", се казва в общото изявление.

След седем часови обсъждания на извънредното заседание за Западнобалканския път, лидерите най-после се споразумяха за план, който включва 17 точки. Страните, които са изправени пред бежанския проблем дълго време си прехвърляха вината един на друг. Дипломат, присъствал на срещата поясни, че „конфликтите трябва да бъдат спрени".

Планът предвижда да бъдат изпратени 400 допълнителни гранични служители в Словения, поради големия поток от мигранти в страната. На граничната агенция Фронтекс се възлага да защитава по-добре границите, най-вече между Македония, Гърция и Албания, както и хърватско-сръбската граница.

В декларацията всички участници се ангажират да работят с хуманитарната агенция на ООН за увеличаване приемния капацитет с още 50 000 места по балканския миграционен път. Става дума за временен подслон със санитарни условия, като всяка страна ще търси финансова подкрепа, когато капацитетът ѝ се изчерпи. Пари ще се търсят незабавно чрез заеми от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Банката за развитие на Съвета на Европа, които могат да ги предоставят на желаещите страни.

Този текст е подкрепен и от България, въпреки че по-рано премиерът Бойко Борисов се възпротиви. "Категорично не съм съгласен с формулировката да взимаме заем от международни финансови институции, за да се справяме с бежанската вълна", заяви на пресконференцията в Брюксел Борисов.