Вероятно Германия би била най-големият губещ от т. нар.  Brexit след Великобритания. Това подчертава новият президент на Института за икономически изследвания (Ifo) Клеменс Фюст пред the Local.de.  

„Великобритания е третият най-важен експортен пазар за Германия с обем от 90 млрд. евро на година. Излизане на Лондон от ЕС би засегнало цялата германска индустрия. Преди всичко обаче самият Европейски съюз ще започне да се превръща в негатив за Берлин", смята Фюст. 

„Великобритания и Германия са ориентирани по-силно към свободната търговия. Така например, за да се предотвратят търговски ограничения в ЕС, е нужно наличие на блокиращо малцинство. Без британците обаче за Берлин ще бъде трудно да се постигне това блокиращо малцинство. Това би било огромен недостатък", казва Фюст.

По думите му евентуалният Brexit (излизане на Великобритания от ЕС) ще намали привлекателността на европейския пазар. Разбира се, тежестта на ЕС в света ще се понижи значително. А без нетния вносител Великобритания Германия ще се изправи пред нови плащания за милиарди.

Според Фюст на теория има вероятност британската икономика да остане част от вътрешния пазар, но тогава британците ще трябва да продължат да приемат повечето регулации от Брюксел, само че няма да имат правото да гласуват при решения.

„В анкетите засега по-голямата част от привържениците на ЕС сред британците са по-колебливи, а противниците са страстни и по-склонни да отидат до урните. Ето защо аз виждам реална опасност за референдума", заяви Фюст, който дълго време е преподавал като професор в Оксфорд, а отскоро е и президент на Института за икономически изследвания (Ifo). 

„Друга централна криза за ЕС се оформя в Гърция, тъй като тук става дума за фундаментални принципи за сътрудничество с валутния съюз. Гръцкото правителство наистина е подписало договорите за реформи, за да получи кредитите, но реформите се влачат", казва Фюст.

По думите му Гърция е обещала да вкара в хазната 50 млрд. евро от приватизация и да засили динамиката на икономиката. Вместо това обаче са продадени държавни активи за под 10 млрд. евро. Ако Атина не спази договорките, но иска да остане в еврозоната, не трябва перманентно да обещаваме и предоставяме пари на Гърция. Ако допуснем това, то други страни, които предприемат големи усилия и ограничения за населението, ще се запитат защо да спазват споразуменията си.

„Без други европейски плащания Атина би била принудена да пести. Може би някои големи частни кредитори може да загубят пари, и за гръцките банки може да настъпят пак трудни времена, но не става да финансираме постоянно страната", посочва Фюст.

Той е срещу нова „подстрижка" на гръцкия дълг. „Лихвените проценти са толкова ниски, а периодът за погасяване е толкова дълъг, че обслужването на дълга в момента не е основният проблем на Гърция", смята Фюст.