Търговската война между САЩ и Китай изправя Европейския съюз пред дилема: дали най-големият в света търговски блок трябва да избере страна? И ако да, коя? Отговор на въпроса дава анализът икономическият сайт economic.bg.

На теория САЩ е по-естественият съюзник на Европа: Сътрудничили са си тясно след края на Втората световна война, изграждайки многостранни институции, които сега са заплашени. При все това обаче безотговорният подход на Тръмп към търговската дипломация рискува да тласне ЕС в обятията на Китай. Главният стратегически интерес на ЕС в тази битка е да осигури оцеляването на многостранната търговска рамка, включително Световната търговска организация. В момента това притеснение се споделя повече от Пекин, отколкото от Вашингтон.

В много отношения САЩ и ЕС са в сходна позиция спрямо Китай. И двете икономики са нетни вносители: търговският дефицит възлиза съответно на 351 милиарда долара и 178 милиарда долара по данни на Bloomberg. Разбира се, до известна степен търговският дефицит отразява различните етапи на развитие на тези страни - голяма част от производството се изнесе в Китай заради по-ниското заплащане, а местното потребление едва неотдавна започна да се повишава. Дори да вземем предвид различните етапи на развитие, западните страни отдавна се жалват, че Пекин нечестно субсидира местната си промишленост. Например големите конгломерати се радват на субсидирани кредити от китайските държавни банки, което им дава несправедливо преимущество и дори така изкуствено се поддържат живи някои компании. По въпроса за стоманата, която е обект на някои от митата на Тръмп, САЩ и ЕС са на мнение, че Китай трябва да направи повече за намаляване на свръхкапацитетите си.

Вашингтон и Брюксел споделят и опасения, свързани с политиката на трансфер на технологии. Те обвиняват Пекин, че се опитва да присвои незаконно интелектуална собственост, като например придобива западни високотехнологични компании. Това бе оправданието на Тръмп, когато представи миналата седмица митата върху около 50 милиарда долара годишен внос от Китай. САЩ също така започнаха дело в СТО, към което ЕС и Япония се присъединиха.

Макар ЕС и САЩ да са естествени партньори в пренаписването на правилата на световната търговия с Китай, в същото време стратегията на Тръмп крие опасност да лиши Вашингтон от стратегически съюзник. Президентът неколкократно е критикувал ЕС за търговската му политика, която според него, е "много нечестна" към САЩ. Тръмп направи изключение за ЕС от митата си върху стоманата и алуминия едва в последната минута. Освен това изключването на евросъюза е временно, тъй като Тръмп се опитва да окаже натиск върху европейските страни за отстъпки в области в търговията - това не точно отношението, което ЕС очаква от приятел.

Най-важното американската администрация проявява презрение към многонационалната търговска система, за чието създаване има принос. В петък Тръмп заяви, че СТО е нечестна към САЩ. Предложените от него мита опънаха рамката на СТО до краен предел - налагането на митата върху стоманата и алуминия бяха оправдани с рядко използваното изключение за защита на националната сигурност.

Китай пък се опитва да се придържа към правилата на многостранната търговия. Президентът Си Цзинпин многократно представя Китай като решителен защитник на глобализацията, включително с една историческа реч на Световния икономически форум в Давос миналата година. Сега Китай внесе иск срещу американските мита в СТО - знак, че Пекин има желание да запази съществуващия механизъм за уреждане на споровете. Тази позиция съвпада с позицията на ЕС, която е против страните да действат индивидуално, когато става въпрос за търговски спорове. Миналата година европейският комисар за търговията Сесилия Малмстрьом сравни света без СТО с Дивия Запад.

Ухажването на ЕС от Пекин се засили напоследък. Чжан Мин, китайският посланик в ЕС, писа миналата седмица, че "Китай и ЕС, като големи членове на СТО и всеобхватни стратегически партньори, трябва да имат ясна позиция срещу протекционизма." Това понамирисва на двуличие, но е всичко, на което ЕС може да разчита на този етап.

Има много области, в които са възможни единни действия на ЕС и Китай: Пекин търси стратегически партньори за инициативата си „Един пояс, един път" - стратегия за развитие, целяща изграждането на по-добра инфраструктура между Азия, Европа и Африка. Няколко страни, включително Франция и Германия, изразиха първоначален интерес към проекта, който би могъл да се засили.

Освен това европейските страни биха могли да вземат по-активна роля в Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка - китайската банка за развитие, която цели да подкрепя изграждането на инфраструктура в Азиатско-тихоокеанския регион. САЩ не се присъединиха към тази инициатива, тъй като я възприемат като конкуренция за Международния валутен фонд и Световната банка. Повечето европейски страни вече взеха участие и биха могли да инвестира повече.

Далеч сме все още, разбира се, от това да станем свидетели как ЕС прави рязък завой настрани от САЩ и се насочва към Китай. ЕС все още има доста резерви към търговската политика на Пекин, като няма много признаци, че тези резерви ще изчезнат. От защитата на либералната демокрация до широките приоритети във външната политика - в трансатлантическата връзка има много.

Тръмп обаче рискува бързо да изразходи огромните резерви на доверие и влияние, които САЩ са изградили спрямо Европа след войната. Това би могло да нанесе също толкова големи щети, колкото митата на Тръмп за американската и световната икономика.