Снимка: iStock
Поне половината от огромния правителствен дълг на Япония всъщност не съществува. Дори и да съществува, страната се нуждае от още много.
Това са два от аргументите, които могат да бъдат чути в Токио на фона на подготовката на най-задлъжнялата страна в богатия свят за още един рунд харчове в размер на стотици милиарди тази есен, пише The Wall Street Journal. Страната на изгряващото слънце често играе ролята на пионер на политики, които по-късно достигат и най-голямата икономика в света, САЩ. Японската централна банка първа въведе нулеви лихви и започна да купува огромни количества правителствени облигации в опит да стимулира икономиката - инструменти, които по-късно бяха въведени и в САЩ, както и на други места по света.
Япония е на първа позиция и по дълг, като задълженията надхвърлиха размера на икономиката за първи път преди около две десетилетия. Сега и най-голямата икономика в света преминава този праг, а Конгресът обсъжда още трилиони долари разходи.
Централното правителство в Токио вече е задължено да плати почти $10 трлн. на кредиторите си. Изглежда като невероятно огромна сума за правителство, което събира под $600 млрд. данъци всяка година. Но днес икономистите говорят повече за риска от тегленето на твърде малко нови заеми.
Такуджи Аида, икономист в Okasan Securities, смята, че правителството трябва да увеличи разходите с около 30 трлн. йени, или $270 млрд., всяка година в близко бъдеще, разширявайки годишния си бюджет с 30 процента. Парите са нужни, казва той, защото компаниите забавиха икономическия растеж, стоейки върху спестявания - преди Covid-19 и особено сега. Потребителите също са предпазливи и това оставя правителството като единствен играч, който може да повиши търсенето и да извади икономиката от тази ситуация.
За поддържниците на високите разходи в страната има две основни опорни точки относно дълга. Първо, той е деноминиран в собствената валута на Япония. Второ, около половината се дължи на централната банка, част от същото правителство.
Заемайки само в йени, Япония си прилича със САЩ и се различава от Гърция, например, чийто дълг е в евро - валута, която Атина не може да контролира. Централната банка може да принтира пари при нужда страната да се разплати с кредиторите си.
Сред тези поддръжници е доскорошният министър Санае Такаичи, която наскоро съобщи, че ще се кандидатира срещу премиера Йошихиде Суга в опит да застане начело на Либералдемократическата партия. Разбира се, създаването на твърде огромно количество много пари ще генерира инфлация. Такаичи твърди, че програмата ѝ ще работи до достигането на 2% повишение на цените годишно, при 0% днес. Дългът е и евтин, тъй като над пазара винаги стои централната банка.
Източник: Money.bg
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.08 | ▲0.34% |
USDJPY | 148.04 | ▼0.58% |
GBPUSD | 1.29 | ▲0.01% |
USDCHF | 0.89 | ▼0.55% |
USDCAD | 1.43 | ▼0.37% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 43 177.50 | ▼0.56% |
S&P 500 | 5 856.25 | ▼0.75% |
Nasdaq 100 | 20 671.00 | ▼0.76% |
DAX 30 | 23 644.90 | ▲1.81% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 90 710.70 | ▲0.09% |
Ethereum | 2 254.91 | ▲0.55% |
Ripple | 2.61 | ▲4.17% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 65.98 | ▼0.74% |
Петрол - брент | 69.08 | ▼0.35% |
Злато | 2 913.36 | ▼0.17% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 552.92 | ▲0.90% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 110.44 | ▼0.19% |
Germany Bund 10 Year | 127.01 | ▼0.67% |
UK Long Gilt Future | 91.80 | ▲0.02% |