Снимка: iStock

Бичите пазари, както човешките инвеститори, които ги поддържат, са смъртни – и понякога умират по зрелищен и кървав начин. Проблемът е, че никога не се знае със сигурност кога няколко дни големи загуби представляват обикновен спад (или за някои възможност за покупка) или са началото на по-голям спад. Но има поне четири знака, които се появяват, когато акциите се приближават до пропастта.

Често тези признаци са предвестници на рецесия. През 1929 г. Dow Jones Industrial Average загуби половината от стойността си. На фона на пандемията в началото на 2020 г. Dow падна с повече от една трета. Днес, когато пазарът е на опияняващо ниво, пророците за гибел на пазара са навсякъде. Пример: Майкъл Бъри, мениджърът на хедж фонд Big Short, който прогнозира срива на жилищата през 2007-2008 г. и произтичащия от него пазарен срив, вижда опасни количества спекулации, които според него ще донесат „майката на всички катастрофи“.

Когато тези четири предупредителни знака се появят заедно, бъдете нащрек, че могат да последват лоши обстоятелства:

Високи пазарни множители

Надценен пазар е изкушаваща съдба. Най-често срещаният начин за проследяване на достъпността на акциите – съотношението цена/печалба, или P/E – е на високо ниво от известно време: за S&P 500 напоследък това е 26. Това е далеч над историческата средна стойност от около 15. Пазарът има тенденция да се връща към средната стойност. Тоест, след като стане твърде скъп, той спада до по-устойчиво ниво, което е болезнено преживяване.

Тъй като цените на акциите до голяма степен са отражение на корпоративните печалби, P/E измерва това, което получавате за парите си. През третото тримесечие печалбите нарастват и FactSet прогнозира, че те ще се повишат с 45% за цялата 2021 г. Следващата година обаче перспективите не са толкова розови: изследователската фирма очаква драматично понижение на ръста в печалбите до 8.5%. И ако настъпи икономическо забавяне, тези печалби ще се изпарят.

Друг и още по-застрашителен показател е циклично коригираното съотношение цена/печалба на нобеловия лауреат Робърт Шилер (CAPE), което изглажда ръста на печалбите през предходните 10 години, като дава на инвеститорите по-дълъг поглед върху оценките. Shiller P/E, както е известно, напоследък е около 40. Последният път, когато CAPE беше толкова висок, беше по време на дотком балона и последва страховит спад на пазара.

Действията на Федералния резерв

Една класическа причина за спадовете на пазара и следователно за рецесиите е, че Фед вдига лихвените проценти твърде високо, над нивата, които инвеститорите могат да изтърпят. По-високите лихвени проценти правят заемите по-малко привлекателни и ограничават корпоративните печалби. След като запази късите лихвени проценти близо до нулата, Фед посочи, че ще ги повиши в края на следващата година. Но във вторник по време на свидетелските показания шефът на Фед Джером Пауъл каза, че продължаващата инфлация (тревожните 6.2% през октомври) може да подтикне централната банка да действа по-рано и да натисне по-силно. Икономистът Джеръми Сийгъл, професор в училището Wharton на Университета на Пенсилвания, прогнозира, че Фед ще действа през следващите месец-два и в резултат на това акциите ще се понижат.

Обърната крива на доходността

Това е мястото, където доходността или лихвения процент по двугодишните съкровищни облигации е по-висока от тази на 10-годишните задължения. Разбира се, 10-годишната обикновено носи много повече от двугодишната, тъй като на инвеститорите трябва да се плаща по-висока лихва за риска от притежаване на облигация с по-дълъг срок на годност. Но когато икономическите буреносни облаци се съберат, инвеститорите са склонни да се натрупват в 10-годишните облигации, смятайки я за по-добро убежище. Това повишава цената на облигацията и по този начин намалява нейната доходност (цената и доходността се движат в противоположни посоки).

Кривата на доходността се е обръщала преди всяка рецесия през последните 50 години и само веднъж е дала фалшиво положително послание. В момента разликата между 2- и 10-годишните облигации се е стеснила, въпреки че те все още са разделени с около един процентен пункт.

Черни лебеди

Това са събития, които удрят пазара и икономиката по „петите“. Понякога пристигането на тези същества е непредвидимо, като терористичните атаки на 11 септември 2001 г., които торпедираха запаси. Други опасности са скрити, като нарастването на неизпълнението на ипотечните кредити през 2007 г., както може да потвърди Майкъл Бъри. Това доведе до световната финансова криза и епичния упадък на пазара, започващ през септември 2008 г. (Черните лебеди, за разлика от белите, се предполага, че са рядкост.)

Да се определи какво е черен лебед не е точна наука, разбира се. Голям намек е, когато официалната мъдрост отхвърля очевиден и нарастващ мегапроблем. През 2007 г. линията беше, че ипотечната бъркотия може да бъде „ограничена“. През 2021 г. Белият дом и Федералният резерв настояват, че тесните места във веригата за доставки, породени от свързания с COVID-19 недостиг на работна ръка, наред с други неща, са „временни“. Ами ако не са?

В момента високото P/E на пазара и оптимизмът на официалните власти във веригата на доставки са единствените възможни сигнали, че може да назреят проблеми. Ако другите се плъзнат в полезрението, внимавайте.

Още по темата:

Дж. Грантъм: Предстои много по-голям срив за пазарите

Тези акции са поевтинели поне с 50% от върховете си през тази година