Снимка: iStock

Финансовите пазари, които тази година се бореха да дешифрират политическите сигнали на централните банкери, са изправени пред най-голямото си предизвикателство през декември, когато в рамките на 24 часа Федералният резерв (Фед), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) провеждат важни срещи, пише "Ройтерс".

Първо на 15 декември, изявлението на Фед от 18:00 GMT може да обяви по-бързо намаляване на покупките на активи и може да разкрие своето мислене за бъдещи покачвания на лихвите. На следващия ден заседава АЦБ, като през ноември задържа лихвите - в противоречие с пазарните очаквания.

По-малко от час по-късно Европейската централна банка може да обяви планове за две ключови програми за изкупуване на облигации, като последиците могат да бъдат големи за силно задлъжнели държави като Италия.

Съобщенията за паричната политика по своята същност са неточен бизнес. Но неочаквано нестабилната инфлация, заплахите от веригата за доставки за икономическото възстановяване и постоянната фонова заплаха от COVID сега правят резултатите особено трудни за моделиране.

„Независимо дали става дума за Кристин Лагард, Андрю Бейли или Джером Пауъл, настоящите обстоятелства създават почти перфектна буря от предизвикателство за комуникацията на централната банка“, каза Карл Таненбаум, главен икономист на Northern Trust. Той се надява срещите да доведат до "много по-откровена и оживена дискусия", особено относно пазарите на труда и инфлацията.

Инвеститорите изразяват съчувствие към централните банкери, чиято работа по вървенето по комуникационното въже се усложни допълнително през последните години от огромното влияние на пазарите, много по-голямо от това, с което предишната смяна на централните банкери трябваше да се бори.

Стойността на световните акции се доближава до 100 трилиона долара, почти двойно нивата преди пандемията. Разноските на държавните разходи разшириха пазарите на облигации. Търгувайки при високи оценки, потенциалът за неуспехи е огромен. И сигналното въздействие резонира далеч отвъд пазарите - толкова уверени бяха британските банки в повишаването на лихвите през ноември, че повишиха разходите за жилищни заеми преди срещата на АЦБ.

Това, което централните банкери трябва да предадат, е ясно – че те ще осигурят необходимата подкрепа в краткосрочен план и ценова стабилност в дългосрочен план. Но на напрегнатите пазари, където настроенията се променят рязко, това е по-трудно, отколкото изглежда. Това може да подтикне към преосмисляне на стратегиите за сигнализиране.

Ричард Баруел, бивш икономист в АЦБ, който ръководи макроизследванията в BNP Paribas Asset Management, казва, че централните банки биха искали да запазят опцията за затягане на политиката, но без да се ангажират с нея.

„Предизвикателството е да направим необходимата промяна – и да създадем тази опция – без да дестабилизираме пазарите, като ги убеждаваме, че опцията със сигурност ще бъде упражнена“, каза Баруел.