Снимка: iStock

Силно телеграфираният ход на Федералния резерв да забави темпото си на затягане на паричната политика следващата седмица рискува да изпрати съобщение до пазарите, че централната банка е на път да овладее инфлацията и да насочи икономиката към меко приземяване. Инвеститорите би било добре да преоценят този сценарий.

Независимо от скоростта на затягане на паричната политика на Фед, по-значимото послание, което икономиката изпраща сега, е, че централната банка вероятно ще трябва да повиши лихвените проценти над диапазона от около 5%, който пазарите очакват, за да се пребори с текущия пристъп на инфлацията да се върне по-близо до целевото си ниво. А това от своя страна предполага, че поне лека рецесия изглежда все по-необходима, за да може цените най-накрая да се охладят.

Заседанието на Фед е в ход

„Насочили сме се към твърдо приземяване. И това е трудна история за продажба, защото данните изглеждат добре“, казва Анета Марковска, главен финансов икономист в Jefferies. „Това ще се промени.“

Лагерът на оптимистите твърди, че комбинацията от лекото охлаждане през октомври на индекса на потребителските цени, лекия спад в търсенето на работна ръка и собствената промяна на Фед предполагат, че икономиката се смекчава по всички правилни начини, реагирайки на по-строгите политики, без да намалява скала. Но това, което този аргумент пропуска, е колко още трябва да паднат инфлацията и пазарът на труда – и колко болезнен ще бъде този спад.

Помислете първо за постоянната сила в сектора на услугите в страната. Нова информация, публикувана миналата седмица, показа неочаквано ускоряване на растежа в сектора на услугите през ноември, тъй като устойчивите потребители продължиха да харчат. Това тласна дейността в услугите до ниво, което, както се изразиха икономистите на Citi, „повишава отново перспективите за режим на по-високи за по-дълго време лихви“, като се има предвид, че инфлацията на услугите едва ли ще се забави скоро.

Индексът на производствените цени, публикуван в петък сутринта, също излезе по-горещ от очакваното и показа, че цените на услугите се ускоряват, въпреки че цените на стоките се забавят.

Тъй като секторът на услугите е нагорещен, делът на работниците, напускащи работата си, който намаляваше, сега се изравнява в две ключови индустрии на услугите, които доведоха до голяма част от „Голямата оставка“, според анализ на правителствени данни от Ник Бънкър, икономически изследователски директор в Indeed Hiring Lab.

Бънкър установи, че така нареченият процент на напускане в сектора на търговията на дребно се е стабилизирал, докато в отдиха и гостоприемството процентът отново е започнал да се покачва. Това има значение, тъй като икономическите изследвания показват, че увеличеният дял на работниците, които напускат работата си, може да окаже натиск върху заплатите, тъй като работодателите се конкурират да наемат и задържат служители.

И заплатите наистина започнаха да растат. Средните почасови доходи се повишиха с 0,6% миналия месец и се ускориха през всеки от последните три месеца, разбивайки зараждащите се надежди, че ръстът на доходите се охлажда.

Въпреки че някои анализатори отхвърлиха опасенията, че заплатите се покачват - което предполага, че голяма част от увеличението през ноември се дължи на по-малко обезпокоителен спад в часовете, а не на скок в заплащането - отделна мярка, публикувана в четвъртък, подчерта, че приходите продължават да се покачват : Проследяването на растежа на заплатите на Фед в Атланта показа, че заплатите се ускоряват миналия месец до 6,2% годишен темп на растеж през ноември от 6% темп предишния месец.

Различните начини за измерване на печалбите сега „всички разказват последователна история“, казва икономистът от Харвардския университет Джейсън Фърман. „Без забавяне на растежа на заплатите.“

За Федералния резерв необузданият ръст на заплатите е тревожен, защото подхранва инфлацията в сектора на услугите, където цените продължават да растат, дори когато други сектори започват да виждат известно облекчение. Това принуждава централната банка да поддържа лихвите по-високи за по-дълго в опит да намали търсенето.

Но има второ последствие, което може да бъде също толкова дестабилизиращо. Колкото по-високо нарастват заплатите, толкова повече ще намаляват маржовете на печалбата на малките компании, които захранват пазара на труда и са отговорни за по-голямата част от настоящите свободни работни места, казва Марковска. 

Тя посочва, че делът на собствениците на малък бизнес, които повишават заплатите, се покачва в същото време, когато делът, който повишава цените, се срива, според скорошно проучване на Националната федерация на независимия бизнес. „Това пространство за маржове, създадено от ценообразуването и факта, че заплатите изоставаха – това е на път да се обърне“, казва тя.

Марковска вижда печалбите на малкия бизнес под натиск през първото тримесечие на следващата година, особено след като компаниите правят корекции на разходите за живот през януари, които биха могли да повишат заплатите. Това от своя страна може да накара бизнеса да оттегли свободните работни места и да доведе до цикъл на съкращения, казва тя. И внезапно пазарът на труда се препъва, въпреки че инфлацията остава далеч над целта.

Погледнато по този начин, нарастващите заплати могат бързо да подкопаят двата елемента, които са най-важни за осигуряването на меко приземяване: спадащата инфлация и стабилния пазар на труда. Фед се нуждае и от двете, а рязкото повишено заплащане на работниците може да означава, че централната банка не е близо до получаването на нито едното от двете.

Всичко това предполага, че твърдото приземяване и рецесията са по-вероятни, отколкото пазарите очакват. И колкото по-дълго капиталовите инвеститори остават оптимисти, толкова по-вредни могат да бъдат последиците. „Това е още един механизъм, чрез който потенциална рецесия може да се задълбочи, докато си проправя път към пазарите“, казва Лари Съмърс, бивш министър на финансите, пред Barron’s.

Съмърс предупреждава, че при икономически спад, почти неизбежен, според него има „значителен риск“ Фед да намали лихвените проценти дори преди инфлацията да падне обратно до целта си от 2%. Въпреки че това може да помогне на икономиката в краткосрочен план, то също може да има обратен ефект, като изисква втори, вероятно по-вреден, кръг от увеличения на лихвите малко след това.

Резултатът може да бъде нещо подобно на опита на бившия председател на Федералния резерв Пол Волкър в началото на 80-те години, когато централната банка започна да намалява лихвите в отговор на рецесията само за да ги вдигне още по-високо, когато инфлацията започна да надига глава.

„Всички ни учат, че когато лекарят ни предпише антибиотици, трябва да вземем целия курс“, казва Съмърс. „Но много често хората приемат само частично курса на антибиотици, докато се почувстват по-добре или почувстват някои странични ефекти, след което трябва да се върнат към лекарството.“

Още по темата:

MS: Шансовете за „твърдо презимяване“ нарастват