Снимка: iStock

Едни от най-важните данни за седмицата – инфлацията в САЩ излязоха и те бяха над очакванията на анализаторите. За изминалия месец, ръстът на потребителските цени в най-голямата световна икономика възлезе на 3.1% на годишна база. На месечна база, ръстът на потребителските цени бе в размер на 0.4%, над очакванията за 0.3%. 

Докладът за инфлацията, се очакваше да покаже обща инфлация от 2,9%, което бе значително забавяне спрямо годишната печалба от 3,4% през декември, според оценки на Bloomberg.

През предходния месец потребителските цени се очакваше да нараснат с 0,2%, съответствайки на наскоро ревизираното месечно увеличение през декември.

На „основна“ база, която премахва по-променливите разходи за храна и газ, цените през януари се очакваше да са се повишили с 3,7% спрямо миналата година – забавяне от 3,9% годишно увеличение, наблюдавано през декември, според данни на Bloomberg.

Очакванията бяха още, месечните основни цени да са се покачили с 0,3%, без промяна спрямо предходния месец.

Според Bank of America (BofA) основната инфлация остава особено лепкава поради високите цени на жилищата, заедно с „нестабилните“ категории като употребявани автомобили, транспортни услуги и квартири извън дома.

„Добрата новина е, че очакваме инфлацията на подслоните да се понижи през годината, като се има предвид намаляването на инфлацията при исканите наеми“, пишат икономистите на BofA Стивън Джуно и Майкъл Гапен в бележка до клиентите в понеделник.

В рамките на ядрото BofA очаква услугите да бъдат стимулирани от по-големи увеличения на цените на транспортните услуги и настаняването далеч от дома, тъй като търсенето на пътувания „започна годината със силна нотка“. Междувременно цените на употребяваните автомобили трябва да се понижат с около 1,8% на месечна база, отбелязва банката.

Годишната инфлация остава над целта на Федералния резерв от 2%. Но предпочитаният от Фед измерител на инфлацията, основният ценови индекс на PCE, падна под този процент на шестмесечна годишна база, повишавайки надеждите, че централната банка може да започне да намалява лихвените проценти.

Председателят на Фед Джером Пауъл обаче смекчи тези очаквания. Той затвори възможността за понижение на лихвените проценти през март на срещата на централната банка миналия месец, като каза, че това „вероятно не е най-вероятният случай“.

Към понеделник следобед пазарите ценяха с почти 85% шанс Федералният резерв да запази лихвите непроменени през март, според данни на CME Group.

Пазарът до голяма степен очаква централната банка да започне да намалява лихвените проценти на заседанието си през май, оценявайки приблизително 60% шанс за намаление.

Bank of America не очаква първото понижение на лихвите от Фед да дойде преди юни.

„Доклад в съответствие с нашите очаквания ще продължи да изгражда доверието на Фед и ще подкрепи очакванията ни първото намаление да бъде през юни“, казаха икономистите на BofA.

„Би било грешка лихвените проценти да се намалят твърде рано или твърде бързо без достатъчно доказателства, че инфлацията е на устойчив и навременен път обратно до 2%“, каза президентът на Фед на Кливланд Лорета Местър в реч миналата седмица.

Президентът на Федералния резерв на Минеаполис Нийл Кашкари добави, че Федералният резерв „все още не е стигнал дотам“, когато става въпрос за справяне с инфлацията, докато президентът на Федералния резерв на Бостън Сюзън Колинс каза, че „ще трябва да види повече доказателства“, че инфлацията се връща към тази на Фед 2% цел.

И Местър, и Колинс казаха, че намаленията на лихвените проценти може да пристигнат "по-късно тази година".

„Колкото по-дълго FOMC чака да понижи лихвите, толкова по-голямо доверие ще спечели тяхната решителност за борба с инфлацията“, пише водещият икономист на UBS Джонатан Пингъл в предварителна бележка в петък. „Разбира се, тази стратегия носи и рискове, тъй като очакванията за инфлация вече падат под нивата, наблюдавани, когато инфлацията беше средно 2%, и с разчитане на данни за дейността, гледащи назад.“

„Като цяло изглежда, че инфлацията намалява по-бързо, отколкото очаква FOMC“, продължи икономистът, позовавайки се на спадащата инфлация като „макротема“ за първата половина на тази година.