Снимка: iStock

Първата фаза на инвестиционния бум около изкуствения интелект беше сравнително лесна за разпознаване. Необходими бяха огромни количества изчислителна мощ, затова капиталът се насочи към производителите на графични процесори, центровете за данни и няколко от най-големите технологични компании. През 2026 г. обаче тази логика започва да се променя. AI вече не е една инвестиционна тема, а цяла икономическа верига, в която различните звена имат съвсем различна способност да превръщат технологичния бум в приходи, маржове и свободен паричен поток. Именно това прави списъка с девет идеи на Deutsche Bank за четвъртото тримесечие по-интересен от поредната селекция на технологични акции. В него почти няма една обща AI история. Има няколко различни начина да се печели от един и същи инвестиционен цикъл.

Промяната е важна, защото постепенно приключва периодът, в който беше достатъчно една компания да бъде свързана с AI, за да привлече вниманието на пазара. След огромното поскъпване на водещите имена инвеститорите започват да задават по-трудния въпрос: къде точно по веригата остава икономическата стойност? Отговорът на Deutsche Bank изглежда е, че трябва да се търсят две неща. Първото са физическите тесни места, при които търсенето расте по-бързо от предлагането и позволява повишаване на цените. Второто са софтуерните и потребителските платформи, които вече могат да превърнат AI от разход в нов източник на приходи.

Digital Realty е добър пример за първата група. Компанията не произвежда чипове и не разработва езикови модели. Тя притежава и изгражда центрове за данни, а това я поставя точно в една от физическите точки, през които трябва да премине целият AI инвестиционен цикъл. Amazon, Alphabet, Meta и останалите големи технологични компании могат да увеличават капиталовите си разходи, но изчислителната инфраструктура трябва някъде да бъде разположена, свързана и захранвана. В последното тримесечие договореният бъдещ приход на Digital Realty е достигнал 1.4 млрд. долара благодарение на мащабното наемане на капацитет. Това е много по-важно от общото твърдение, че центровете за данни ще печелят от AI. Тук вече има договори, бъдещи приходи и реално търсене.

Следващото тясно място се появява вътре в самите центрове за данни. Lumentum произвежда оптични компоненти, необходими за прехвърлянето на огромни количества информация между различните части на AI инфраструктурата. Според Deutsche Bank търсенето на оптика за центрове за данни вече значително надхвърля производствения капацитет, а най-новите 200G лазери на компанията са разпродадени за обозримото бъдеще. Още по-интересното е, че те се продават приблизително на два пъти по-висока средна цена от предишното поколение.

Това е един от най-чистите сигнали за ценова сила в целия списък. Ако компанията може едновременно да продава целия наличен капацитет и да получава двойно по-висока цена за новото поколение продукт, AI търсенето вече не е просто обещание за бъдещето. То се вижда директно в икономиката на продукта. Но точно тук се намира и рискът. Недостигът е изключително печеливш, докато съществува. Високите цени обаче привличат инвестиции в нов капацитет, конкуренти и технологични алтернативи. Историята на полупроводниковата индустрия е пълна с цикли, в които недостигът изглежда структурен точно преди предлагането да започне да догонва търсенето.

Cadence Design Systems представлява друг тип експозиция. Компанията продава софтуер за проектиране на електронни системи и по този начин печели не толкова от броя на произведените чипове, колкото от увеличаването на броя компании, които искат сами да проектират специализирани полупроводници. Това е важна тенденция. Големите технологични компании все по-често разработват собствени ускорители и специализирани чипове, вместо да разчитат единствено на стандартни решения. Така пазарът за инструменти за електронно проектиране се разширява отвъд традиционните производители на полупроводници. Deutsche Bank очаква Cadence да остане компания с двуцифрен темп на растеж. Ако AI доведе до разпространение на специализирания дизайн, Cadence се оказва в интересна позиция: не е необходимо да знае кой конкретен чип ще спечели, стига повече компании да искат да проектират собствени.

Подобна логика стои и зад Entegris, но една стъпка по-дълбоко във физическата верига. Около 75% от приходите на компанията са свързани с обема на производството на чипове. Тя доставя високотехнологични материали, необходими за производствения процес, и следователно може да печели от общото разширяване на световния полупроводников капацитет, независимо кой дизайнер на чипове ще вземе най-голям пазарен дял. Deutsche Bank очаква свързаните с полупроводници продажби да преминат предишния връх от 850 млн. долара. Това е различен залог от покупката на конкретен AI победител. При Entegris тезата е, че целият сектор ще произвежда повече и все по-сложни чипове.

Но най-интересната част от списъка започва след хардуера. Meta показва как AI може да премине от огромен капиталов разход към продукт, който директно носи приходи. Ранното приемане на агента Muse според Deutsche Bank отваря поне три потенциални канала за монетизация. Първият са абонаментите. Вторият са транзакционните такси. Третият, вероятно най-важният за съществуващия бизнес на Meta, е увеличаването на конверсиите в рекламната платформа.

Последното е особено важно, защото показва как AI може да създава стойност без потребителят непременно да плаща директно за него. Ако Muse помага на човек да открива продукт, да комуникира с търговец или да извършва покупка, а това увеличава вероятността рекламата в Instagram или Facebook да завърши с реална транзакция, AI подобрява икономиката на вече съществуващ рекламен бизнес. Не е необходимо Meta да измисля изцяло нов модел. Достатъчно е AI да направи рекламната машина по-ефективна.

Shopify показва друг вариант на същата логика. Компанията работи с Meta за лесно интегриране на Muse в своята платформа, но едновременно развива собствения си AI асистент Sidekick. Deutsche Bank вижда именно Sidekick като подценен потенциален катализатор и очаква Shopify постепенно да го монетизира чрез по-високи цени на основните си абонаментни планове. Ако това стане, AI ще започне да се проявява не само като функция, която подобрява продукта, а като реална причина за увеличаване на средния приход от клиент. Анализаторът очаква компанията да поддържа ръст на приходите над 20%.

Това е важна граница за целия AI сектор. В първата фаза компаниите обясняваха колко инвестират в AI. Във втората ще трябва да покажат колко могат да таксуват за него. Разликата е фундаментална. Капиталовите разходи са доказателство за убеждение. Повишените приходи са доказателство, че клиентът също вижда стойност.

ServiceNow вероятно е един от най-чистите корпоративни примери за тази промяна. След продължителния натиск върху софтуерните компании Deutsche Bank вижда признаци, че AI започва да създава нов цикъл на обновяване на корпоративните системи. Клиентите не просто добавят отделен AI инструмент. Те обновяват основната си IT Service Management инфраструктура, за да интегрират агентите в реалните работни процеси. Това е много по-важно от обикновеното добавяне на чатбот към съществуващ продукт.

Още по-интересни са AI Control Tower и предложенията на ServiceNow в киберсигурността. Колкото повече агенти използват компаниите, толкова по-голям става проблемът кой контролира тези агенти, до какви данни имат достъп, какви действия могат да предприемат и кой носи отговорност при грешка. Ако корпоративният AI се развива от помощник, който пише текст, към автономна система, която изпълнява задачи, управлението на агентите може да се превърне в самостоятелен софтуерен слой. ServiceNow вече има позиция в корпоративните работни процеси и това може да бъде много по-важно конкурентно предимство от притежаването на собствен водещ езиков модел.

Compass е още по-различен пример. Компанията използва AI не за изграждане на инфраструктура, а за подобряване на икономиката на традиционен бизнес, който в момента работи в трудна среда. Високите ипотечни лихви натискат жилищния пазар, но Compass насочва AI инструментите си към по-високия сегмент, където купувачите са по-малко чувствителни към цената на финансирането. Deutsche Bank очаква платформата да участва в приблизително 940 млрд. долара транзакционен обем през 2026 г. Тук AI тезата не е експлозивен нов пазар, а възможност една компания да излезе по-рентабилна от цикличен спад.

Най-неочакваното име вероятно е SiriusXM. На пръв поглед компанията трудно се вписва сред центрове за данни, чипове и AI агенти, но именно това прави идеята показателна за промяната в технологичната търговия. Новото партньорство за дигитална аудиореклама с YouTube може според Deutsche Bank да донесе около 1.5 млрд. долара приходи между 2026 и 2028 г. Консенсусните прогнози на Уолстрийт в момента отразяват само около 250 млн. долара. Разликата е шест пъти. Ако оценката на Deutsche Bank е правилна, тук потенциалната възможност не идва от масова AI еуфория, а от голямо разминаване между очакванията на пазара и възможния финансов резултат.

И точно това обединява иначе толкова различните девет идеи. Digital Realty има договорен бъдещ приход от 1.4 млрд. долара. Lumentum има 200G лазери, разпродадени за обозримото бъдеще и продавани на приблизително двойна цена спрямо предишното поколение. Entegris има 75% експозиция към обема на производството на чипове. Shopify има възможност да превърне Sidekick в по-високи абонаментни цени и да поддържа над 20% ръст на приходите. Compass се движи към около 940 млрд. долара транзакционен обем. При SiriusXM Deutsche Bank вижда 1.5 млрд. долара потенциални приходи срещу едва 250 млн. долара, заложени в консенсуса. ServiceNow започва да продава не просто AI функции, а инфраструктура за управление на корпоративни AI агенти.

Това е съвсем различен инвестиционен пейзаж от този през 2023 и 2024 г. Тогава основният въпрос беше кой произвежда най-добрия ускорител и кой има най-мощния модел. През 2026 г. започва по-трудната фаза: кой притежава оскъдния ресурс, кой има ценова сила, кой контролира клиента и кой действително може да превърне AI в пари.

Тази промяна носи и нов риск. Колкото по-широка става AI търговията, толкова по-лесно е почти всяка технологична компания да бъде представена като част от нея. Това означава, че самият етикет „AI“ постепенно губи информационна стойност. Инвеститорът вече трябва да различава компания, която действително продава целия си капацитет на двойно по-висока цена, от компания, която просто добавя AI функция към презентацията си. Трябва да различава договорените 1.4 млрд. долара бъдещи приходи от обещание за бъдещо търсене и 1.5 млрд. долара потенциален приход от 250 млн. долара, които пазарът вече очаква.

Точно тук може да се намира следващата фаза на AI бума. Не в края на хардуера и не в някаква проста ротация от Nvidia към софтуера, а в постепенното преместване на вниманието от технологичната възможност към икономическата реалност. Хардуерът ще продължи да бъде необходим. Центровете за данни ще продължат да се строят. Оптичните връзки, паметта, специализираните материали и софтуерът за проектиране на чипове ще продължат да усещат огромното търсене. Но паралелно с това пазарът вече ще иска доказателства, че крайните приложения могат да генерират приходи достатъчно големи, за да оправдаят цялата инфраструктура под тях.

Затова списъкът на Deutsche Bank е интересен не толкова заради деветте конкретни компании, колкото заради картината, която рисува. AI търговията започва да се превръща от една голяма тема в система от тесни места, платформи и бизнес модели. Първите големи победители бяха тези, които продаваха лопатите за златната треска. Следващите може да бъдат компаниите, които контролират ограничен ресурс, могат да повишават цените или най-после са намерили начин да накарат клиента да плаща за AI.

И това вероятно е най-важната промяна през 2026 г. Въпросът вече не е коя компания има най-много AI. Въпросът е къде по веригата AI вече се превръща в реален паричен поток.

Дисклеймър: Материалът има информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет, препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти или прогноза за бъдещото движение на пазарите. Посочените компании са сред инвестиционните идеи на анализатори на Deutsche Bank, цитирани в изходния материал, а не препоръки към конкретен инвеститор.