Снимка: iStock

Американската икономика навлиза в необичайна фаза, която трудно се вписва в класическата представа за растеж. Компаниите генерират изключително силни печалби, фондовите индекси са близо до рекордни стойности, а в същото време създаването на нови работни места почти е спряло. Това разминаване може да се окаже една от най-важните икономически теми през 2027 г.

Последният доклад за пазара на труда показа едва 29 000 нови работни места през септември при очаквания за около 90 000. Данните за предходните месеци също бяха ревизирани надолу, като юлският ръст от 21 000 работни места се превърна в спад от 10 000. Въпреки това безработицата се повиши само до 4,2%, което означава, че американските компании не наемат активно, но и не освобождават масово служители.

Почти едновременно с тези данни Wall Street се подготвя за поредното изключително силно тримесечие. Очакванията са печалбите на компаниите от S&P 500 да нараснат с около 29,5% на годишна база през третото тримесечие. Ако прогнозите се реализират, това ще бъде трето поредно тримесечие с ръст на печалбите над 25%.

Така се оформя интересен парадокс. Американските компании увеличават печалбите си с темпове, характерни за силен икономически бум, но вече нямат същата необходимост да увеличават броя на служителите си. Ако тази тенденция се запази, икономическият растеж през следващите години може да изглежда много различно от този през предишните цикли.

Една от възможните причини е огромният инвестиционен цикъл около изкуствения интелект и автоматизацията. Компаниите влагат стотици милиарди долари в центрове за данни, софтуер, изчислителна инфраструктура и системи, които могат да изпълняват задачи, традиционно извършвани от хора. Само Amazon планира капиталови разходи за около 220 млрд. долара през тази година, а останалите технологични гиганти също увеличават инвестициите си.

Това не означава, че AI вече масово заменя служители. По-скоро компаниите постепенно започват да откриват начини да произвеждат повече със същия или дори с по-малък персонал. Автоматизацията на административни задачи, програмиране, обслужване на клиенти, реклама, анализ на данни и управление на логистиката позволява част от растежа да бъде постигнат без традиционното разширяване на работната сила.

Именно тук може да се намира една от причините борсата да остава толкова силна въпреки слабите данни за новите работни места. От гледна точка на компаниите по-малкото наемане не е непременно негативен сигнал, ако приходите и печалбите продължават да растат. За акционерите дори може да бъде обратното - по-висока производителност и по-бавен ръст на разходите за персонал означават потенциално по-високи маржове.

Проблемът е, че това, което е добро за печалбата на една компания, невинаги е толкова добро за икономиката като цяло. Американският модел до голяма степен разчита на силно потребление, а то зависи от доходите и увереността на домакинствата. Ако хората започнат да усещат, че намирането на нова работа става все по-трудно, потреблението може да отслабне дори без рязък скок на безработицата.

Точно това прави сегашното състояние на трудовия пазар толкова интересно. Уволненията остават ниски и хората, които вече имат работа, в голямата си част я запазват. Но за тези, които искат да сменят работодателя си, завършват образование или тепърва навлизат на пазара на труда, средата може постепенно да става по-трудна.

Получава се икономика с две различни реалности. Съществуващият служител продължава да има сравнително стабилна позиция, докато потенциалният нов служител се сблъсква с все по-малко свободни позиции. Това може да обясни защо официалната безработица остава ниска, а усещането за състоянието на икономиката не е толкова положително.

За Федералния резерв тази комбинация също създава сложен проблем. Слабият ръст на заетостта по принцип е аргумент за по-ниски лихви, но безработица от 4,2% все още не говори за сериозна рецесия. Ако едновременно с това инфлацията остане висока, централната банка няма особена причина да реагира агресивно на слабите данни за наемането.

Това означава, че компаниите могат да останат в среда на високи лихви значително по-дълго, отколкото се очакваше преди няколко години. За да компенсират скъпия капитал, те ще имат още по-силен стимул да контролират разходите, да автоматизират процеси и да бъдат предпазливи при увеличаването на персонала.

Именно тук кръгът може да се затвори. Високите лихви стимулират компаниите да бъдат по-ефективни, AI им дава инструменти да го направят, а по-високата ефективност позволява печалбите да растат без силно увеличение на заетостта.

За Wall Street това може да бъде много благоприятна комбинация, поне за известно време. Ако приходите продължат да растат, а разходите за труд се увеличават по-бавно, корпоративните маржове могат да останат високи. Фондовият пазар може да продължи да се представя добре дори при икономика, която създава относително малко нови работни места.

В дългосрочен план обаче подобна система има ограничение. Корпоративна Америка не може постоянно да увеличава печалбите си, ако американските домакинства постепенно губят покупателна способност или увереност в бъдещите си доходи. В един момент слабият пазар на труда може да започне да се проявява в по-слабо потребление, което вече би засегнало и приходите на компаниите.

Затова през следващите месеци може да стане по-важно да се наблюдава не само безработицата, а и способността на икономиката да създава нови позиции. Разлика има между икономика, в която хората не губят работата си, и икономика, в която могат лесно да намерят по-добра работа.

САЩ засега се намират по-близо до първия вариант.

И ако печалбите продължат да растат с двуцифрени темпове, докато новите работни места остават близо до нулата, това може да е първият ясен сигнал за една много по-голяма промяна - икономически растеж, при който компаниите вече не се нуждаят от пропорционално повече хора, за да произвеждат повече.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.