Снимка: iStock

Изненадващата изборна победа на Луис Инасио Лула да Силва разтърси финансовите пазари в Бразилия. Доходността по десетгодишните държавни облигации скочи до 15,4%, а местната валута претърпя рекорден спад спрямо долара. Докато инвеститорите се опасяват от увеличаване на бюджетните разходи, някои големи фондове вече виждат възможност за покупки.

Понякога най-интересните инвестиционни възможности се появяват именно когато пазарите започнат да се страхуват. Победата на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва предизвика рязка разпродажба на местните финансови активи, като най-сериозен натиск понесоха държавните облигации и бразилският реал. Само за една търговска сесия доходността по десетгодишния държавен дълг се повиши от 12,8% до 15,4%. Това е движение от 2,6 процентни пункта, или 260 базисни пункта — изключително голяма промяна за облигационния пазар.

За инвеститорите, които вече притежават подобни облигации, новината е неприятна. Когато доходността се повишава, цените на съществуващите облигации намаляват. Колкото по-дълъг е срокът до падежа и по-висока е лихвената чувствителност, толкова по-сериозни могат да бъдат загубите. За онези, които тепърва обмислят инвестиция, ситуацията изглежда различно. Те вече могат да получат значително по-висока доходност, отколкото само няколко дни по-рано.

Доходност от 15,4% при инфлация от 4,6% звучи почти невероятно. Разликата между двете стойности е 10,8 процентни пункта, което обяснява защо бразилските облигации привличат вниманието на международните инвеститори. Приблизителната реална доходност, изчислена чрез съотношението между номиналната доходност и инфлацията, е около 10,3%. Това е изключително висока стойност, особено в сравнение с доходността на държавния дълг в развитите икономики.

Но тук се крие и първият капан. Настоящата инфлация не е гаранция за бъдещата покупателна способност на инвестицията. Ако новото правителство увеличи значително бюджетните разходи, инфлационният натиск може да се засили. Тогава високата номинална доходност може да се окаже много по-малко привлекателна, отколкото изглежда днес.

Основният страх на пазарите е свързан с фискалната политика на Лула. Предизборните обещания за по-високи заплати и увеличени социални разходи пораждат опасения, че бюджетният дефицит може да нарасне. За държава, която трябва непрекъснато да финансира задълженията си, това означава потенциално по-голяма необходимост от нов дълг. А когато инвеститорите се съмняват във фискалната дисциплина, те започват да изискват по-висока доходност, за да предоставят капитала си.

Получава се неприятен механизъм. По-високата доходност прави новото финансиране по-скъпо за правителството. Това увеличава бъдещите разходи за обслужване на дълга и може допълнително да влоши бюджетните перспективи. Ако процесът продължи, държавата може да попадне в ситуация, при която нарастващата цена на финансирането сама започва да създава нови финансови проблеми.

Въпреки тези рискове част от професионалните инвеститори виждат възможност. Джеф Грилс, ръководител на инвестициите в дълг на развиващите се пазари в Aegon Asset Management, определя доходността като привлекателна. Фондът, който той управлява съвместно с други мениджъри, има 5,3% експозиция към бразилски дълг при тегло от 3,6% в съответния бенчмарк на JPMorgan.

Интересното е, че по-голямата част от тази експозиция не е към държавни облигации в местна валута, а към корпоративен дълг, включително облигации на големия износител на месо Minerva. Само около 0,5% от портфейла е вложен в бразилски държавни облигации, деноминирани в реали. Грилс обаче допуска тази експозиция да бъде увеличена.

Това разграничение е важно. Инвестицията в бразилски държавен дълг, емитиран в местна валута, носи два основни риска — промяна в цената на облигацията и движение на валутния курс. Дори инвеститорът да получава висока лихва, обезценяването на реала може да заличи значителна част от доходността при преизчисляване в евро или долари.

Например при номинална доходност от 15,4% и последващо обезценяване на реала с 15% спрямо еврото приблизителната едногодишна доходност за европейски инвеститор би била отрицателна — около минус 1,9%, ако приемем покупка близо до номинала, непроменена доходност до реализиране на едногодишния резултат и пренебрегнем останалите пазарни ефекти. При десетгодишна облигация действителният резултат може да се различава значително заради движението на цената.

Съществува обаче и обратният сценарий. Ако политическите страхове се окажат преувеличени, правителството демонстрира фискална дисциплина, а инфлацията остане под контрол, доходността по бразилските облигации може постепенно да намалее. Това би повишило цените им и би създало възможност за капиталова печалба в допълнение към лихвените плащания. Възстановяването на реала би увеличило допълнително доходността за чуждестранните инвеститори.

Именно тази комбинация прави ситуацията интересна. Пазарът вече изисква много висока компенсация за политическия и валутния риск. Въпросът е дали тя е достатъчна.

Не бих определил автоматично бразилските облигации като изгодна инвестиция само защото доходността им достига 15,4%. Подобни стойности рядко се появяват без сериозна причина. Но също толкова погрешно би било да приемем, че политическата несигурност непременно означава трайно влошаване на икономическите перспективи.

Бразилия предлага класически пример за инвестиционна асиметрия. Ако страховете на пазара са прекомерни, високата доходност може да осигури значителен потенциал за печалба. Ако обаче бюджетната политика доведе до ускоряване на инфлацията и нова обезценка на валутата, дори привидно изключително евтините облигации могат да донесат сериозни загуби.

Най-важното през следващите месеци няма да бъде самата политическа реторика на Лула, а реалните бюджетни решения, инфлационните очаквания и поведението на бразилския реал. Именно те ще покажат дали пазарът е реагирал прекомерно, или високата доходност е предупреждение за проблеми, които тепърва предстоят.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.