Снимка: iStock

Теодор Минчев

Федералният резерв остави основните лихви без промяна в диапазона 3,75–4% на заседанието си в сряда, но решението разкри нарастващо напрежение сред американските централни банкери. Двама представители на Фед настояха за незабавно повишение с 25 базисни пункта, икономическият растеж беше определен като силен, а инфлацията продължава да бъде над целта от 2%. За инвеститорите най-важното послание не е, че лихвите останаха непроменени. То е, че след години на очаквания за облекчаване на паричната политика Уолстрийт отново трябва да се подготви за възможно затягане.

Решението на Федералния резерв от 28 октомври 2026 г. на пръв поглед не предложи изненада. Основната лихва остана между 3,75% и 4%, точно както очакваха икономистите и финансовите пазари. Зад тази привидна предвидимост обаче се крие съществена промяна. Само месец по-рано американската централна банка повиши лихвите за първи път от повече от три години, а сега двама от членовете на Комитета по операциите на открития пазар поискаха ново увеличение. Решението беше взето с десет гласа срещу два, като управителят Лиса Кук и президентът на Федералния резерв в Кливланд Бет Хамак предпочетоха лихвите да бъдат повишени с още четвърт процентен пункт.

Това не е просто техническо разногласие. Когато двама централни банкери настояват за по-строга политика в момент, когато мнозинството предпочита изчакване, те изпращат сигнал, че според тях рискът от продължително висока инфлация вече надвишава опасността от прекомерно ограничаване на икономическата активност. Подобно разделение заслужава внимание, защото през последните години инвеститорите свикнаха да разглеждат Фед предимно като институция, която рано или късно ще започне да намалява цената на парите. През есента на 2026 г. тази логика изглежда все по-малко приложима.

Особено показателни са промените в официалното изявление на централната банка. Оценката за икономическия растеж беше повишена от „солиден“ до „силен“. На пръв поглед това е добра новина. Американската икономика продължава да демонстрира устойчивост, вътрешното потребление остава стабилно, производителността се увеличава, а капиталовите инвестиции са значителни. Пазарът на труда също не показва признаци на драматично отслабване. При други обстоятелства подобна комбинация би била достатъчна, за да подкрепи оптимизма на фондовите пазари. Проблемът е, че силната икономика създава условия инфлацията да остане висока по-дълго от очакваното.

За Федералния резерв това е неприятна дилема. Централната банка не може да пренебрегне инфлацията само защото икономиката расте. Напротив, когато потреблението и инвестициите остават устойчиви, аргументите за по-високи лихви стават по-силни. Ако търсенето продължава да изпреварва възможностите за предлагане на стоки и услуги, ценовият натиск трудно ще отслабне достатъчно бързо. В подобна среда централните банкери могат да си позволят да изчакват нови данни, но не и да обещават скорошно намаляване на лихвите.

Промяната в езика на Фед е особено интересна. В предходното си изявление Комитетът беше посочил, че предприетото действие ще подкрепи връщането на инфлацията към целта от 2%. Сега тази формулировка е заменена с по-предпазливото послание, че натрупването на допълнителна информация ще помогне за определяне на подходящата парична политика. Централната банка фактически признава, че все още не разполага с достатъчна увереност накъде ще се развие инфлацията. Това оставя отворена възможността за ново повишение, без Фед да се ангажира предварително с конкретна дата.

За инвеститорите най-интересният въпрос вече е какво ще се случи през декември. Според публикуваната информация последната диаграма с индивидуалните лихвени прогнози на членовете на Фед предполага възможност за второ увеличение през 2026 г. Пазарните очаквания също се изместват в тази посока. В навечерието на октомврийското заседание инструментът FedWatch на CME показваше приблизително 84% вероятност за повишение през декември, докато вероятността за увеличение още през октомври беше под 10%. Тези стойности са моментна снимка на пазарните очаквания, а не гаранция за бъдещото решение. Те обаче показват колко съществено се е променила нагласата на инвеститорите.

Само в началото на годината основният въпрос беше кога Фед ще започне да намалява лихвите. Сега пазарите обсъждат колко пъти централната банка може да ги повиши. Подобен обрат има значение далеч отвъд американските държавни облигации. Той влияе върху цената на корпоративното финансиране, ипотечните кредити, потребителското кредитиране, валутните курсове и оценките на акциите. Най-чувствителни обикновено са компаниите, при които значителна част от очакваната стойност зависи от печалби, които ще бъдат реализирани далеч в бъдещето.

Технологичният сектор е очевиден пример. През последните години огромните инвестиции в изкуствен интелект подкрепяха борсовите оценки на водещите американски компании. Инвеститорите бяха готови да плащат високи коефициенти за очакваните бъдещи печалби, защото приемаха, че технологичната революция ще доведе до продължителен растеж. Но когато доходността на държавните облигации се повишава, настоящата стойност на тези бъдещи печалби намалява. Това не означава, че компаниите непременно ще започнат да печелят по-малко. Означава, че инвеститорите могат да бъдат готови да плащат по-ниска цена за същите очаквани финансови резултати.

Доходността по десетгодишните американски държавни облигации достигна приблизително 5,02% преди решението, след повишение с три базисни пункта. Подобно равнище представлява сериозна конкуренция за фондовия пазар. Когато инвеститорът може да получи около 5% номинална годишна доходност от държавни облигации, той има основание да изисква по-висока очаквана възвръщаемост от акциите, особено от тези с високи оценки и несигурни бъдещи печалби. Разбира се, държавните облигации също носят лихвен и инфлационен риск, а доходността до падеж не е равнозначна на гарантирана реална възвръщаемост. Но самото съществуване на подобна алтернатива променя начина, по който капиталът се разпределя между различните класове активи.

Непосредствено преди решението американските борсови индекси се движеха сравнително спокойно. S&P 500 нарастваше с около 0,2%, Dow Jones Industrial Average прибавяше приблизително 0,3%, а Nasdaq оставаше почти без промяна. Тази сдържана реакция е разбираема. Запазването на лихвите беше широко очаквано и до голяма степен вече включено в цените на финансовите активи. По-голямо значение за следващото движение на пазарите вероятно ще имат коментарите на председателя Кевин Уорш и новите данни за инфлацията, заетостта и икономическия растеж.

Самият Уорш се намира в деликатна позиция. От една страна, той трябва да покаже, че Федералният резерв остава решен да върне инфлацията към целта от 2%. От друга, прекалено категоричните сигнали за бъдещо затягане могат да предизвикат рязко повишение на облигационните доходности и да увеличат напрежението на финансовите пазари. Досега председателят избягваше да дава ясни предварителни обещания за следващите решения. В условията на ускоряваща се инфлация обаче подобна предпазливост може да се превърне в проблем, ако инвеститорите започнат да се съмняват дали централната банка има достатъчно последователна стратегия.

Бившият заместник-председател на Фед Алън Блайндър определи ситуацията като подходящ момент за по-ясни насоки относно бъдещата политика. Според него централната банка може да остави лихвите непроменени и въпреки това да изпрати рестриктивно послание чрез комуникацията си. Именно подобен сценарий пазарите описват като „ястребово задържане“ — решение без непосредствена промяна на лихвите, придружено от сигнал, че следващото движение вероятно ще бъде нагоре. Разликата между двете е съществена. Самото решение определя цената на парите днес, докато комуникацията влияе върху очакванията за следващите месеци.

Допълнителна несигурност създава геополитическата обстановка. Напрежението в Близкия изток и поскъпването на енергийните ресурси отново поставят въпроса за инфлацията, предизвикана от ограничения в предлагането. Това е особено неприятен сценарий за централните банки. Когато цените се повишават заради силно потребление, по-високите лихви могат постепенно да охладят търсенето. Когато обаче инфлацията идва от по-скъп петрол или нарушени доставки, паричната политика разполага с по-ограничени възможности. Повишаването на лихвите не може да произведе повече петрол, но може да намали икономическата активност и да ограничи разпространението на първоначалния ценови шок.

Показателно е, че в същия ден Канадската централна банка повиши основната си лихва с 25 базисни пункта до 2,5%. Решението беше мотивирано от опасения, че поскъпването на енергията може да се пренесе към по-широк кръг стоки и услуги. Канадските централни банкери вече очакват инфлацията да достигне 3,5% в края на 2026 г. и да остане около 3% през 2027 г., преди да започне да отслабва по-осезаемо през 2028 г. Това показва, че проблемът не е ограничен само до Съединените щати. Възможно е световната икономика отново да навлиза в период, през който централните банки ще бъдат принудени да поставят борбата с инфлацията пред подкрепата за икономическия растеж.

За Европа подобно развитие също има значение. По-високите американски лихви могат да подкрепят долара и да променят международните капиталови потоци. Ако американските държавни облигации предлагат все по-висока доходност, част от инвеститорите могат да намалят експозициите си към по-рискови активи в други региони. Това не означава автоматично спад на европейските борси, но увеличава значението на корпоративните печалби и финансовата устойчивост. Компаниите с висока задлъжнялост и необходимост от постоянно рефинансиране могат да се окажат в по-трудна позиция от дружествата със силни баланси и устойчив свободен паричен поток.

Според мен най-големият риск за Уолстрийт не е едно допълнително повишение с 25 базисни пункта. Пазарите могат да се приспособят към подобна промяна, особено ако икономиката продължава да расте. По-сериозният проблем би възникнал, ако инвеститорите постепенно започнат да приемат, че лихвите ще останат високи значително по-дълго, отколкото са очаквали. Тогава ще се промени не само краткосрочната доходност на облигациите, но и оценката на бъдещите корпоративни печалби, цената на капитала и готовността за поемане на риск.

Исторически началото на цикъл на повишаване на лихвите често е съпроводено с повишена волатилност. Анализ, цитиран от Кевин Гордън от Charles Schwab, показва, че S&P 500 е преживявал среден максимален спад от над 10% в рамките на дванадесет месеца след началото на подобни цикли. Това не е прогноза, че индексът непременно ще загуби толкова и сега. Историческите зависимости не се повтарят механично, а състоянието на икономиката при всяко затягане е различно. Но подобна статистика напомня, че преходът от по-облекчена към по-рестриктивна парична политика рядко преминава напълно спокойно за финансовите пазари.

Бих разгледал три възможни развития през следващите месеци. Най-благоприятният сценарий е инфлацията постепенно да отслабне, докато икономиката запази устойчивия си растеж. Тогава Фед би могъл да избегне продължителна серия от повишения, а корпоративните печалби да продължат да подкрепят акциите. По-неприятният сценарий предполага инфлацията да остане висока и централната банка да бъде принудена да повишава лихвите въпреки признаците на забавяне в отделни сектори. Най-трудният вариант би бил нов енергиен шок, който едновременно ускорява инфлацията и отслабва потреблението. При подобно развитие изборът между ценова стабилност и икономически растеж ще стане значително по-болезнен.

Ако трябва да определя един показател, който ще наблюдавам особено внимателно след октомврийското заседание, това е доходността по десетгодишните американски държавни облигации. При равнище около 5% тя вече оказва съществено влияние върху оценките на финансовите активи. Устойчиво движение нагоре би увеличило натиска върху компаниите с високи коефициенти, докато стабилизиране или понижение би могло да даде известно облекчение на фондовия пазар. Разбира се, причината за движението е също толкова важна, колкото и самото движение. Спад на доходността заради по-ниска инфлация е съвсем различен сигнал от спад, предизвикан от страхове за рецесия.

Октомврийското заседание на Федералния резерв показва колко бързо могат да се променят очакванията на финансовите пазари. В началото на годината инвеститорите се питаха кога ще започнат намаленията на лихвите. Сега обсъждат дали декември няма да донесе второ повишение. Американската икономика остава силна, но това вече не е еднозначно добра новина за акциите. Колкото по-устойчив е растежът при висока инфлация, толкова повече основания има Фед да поддържа рестриктивна политика.

След повече от две десетилетия наблюдение на финансовите пазари съм се убедил, че инвеститорите често обръщат прекалено голямо внимание на самото решение за лихвите и недостатъчно на промяната в очакванията. Днешното задържане беше предвидимо. По-важното е, че Федералният резерв вече говори за силна икономика, двама негови представители настояват за ново затягане, а пазарите допускат висока вероятност за повишение през декември. Ако тази тенденция се запази, Уолстрийт ще трябва да свикне с една неудобна реалност — силната икономика невинаги означава по-високи цени на акциите, особено когато цената на парите продължава да расте.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.