Снимка: iStock

Докато инвеститорите по света следят надпреварата за изкуствен интелект и стотиците милиарди долари, които технологичните гиганти инвестират в центрове за данни, един далеч по-традиционен сектор тихомълком се превърна в една от най-печелившите инвестиции на 2026 година. Американските петролни рафинерии, които доскоро трудно привличаха вниманието на пазарните участници, изпревариха значителна част от технологичните компании. Индексът S&P 500 Oil & Gas Refining & Marketing е нараснал със 157% от началото на годината към 26 октомври и се насочва към най-силното си годишно представяне от началото на наличната статистика през 1996 година. Зад това впечатляващо поскъпване обаче се крие един от най-интересните инвестиционни парадокси на настоящия пазар. Колкото по-добри стават условията за бизнеса на рафинериите, толкова по-голям може да се оказва рискът за инвеститорите, които купуват акциите им след подобно рали.

Цифрите изглеждат почти невероятни за индустрия, която обикновено се възприема като циклична, капиталоемка и сравнително предвидима. Акциите на Marathon Petroleum са поскъпнали със 168% от началото на годината към следобеда на 28 октомври, тези на Valero Energy — със 136%, а Phillips 66 отчита ръст от 109%. За сравнение, борсово търгуваният фонд VanEck Oil Refiners ETF, който осигурява по-широка експозиция към сектора, е нараснал с приблизително 64%. Разликата между отделните компании и фонда напомня, че не всички рафинерии печелят еднакво от благоприятната конюнктура, а структурата на индексите и фондовете има съществено значение за крайната доходност.

Причината за този необичаен възход не е просто поскъпването на петрола. Всъщност за рафинериите абсолютната цена на суровината често е по-малко важна от разликата между цената, на която купуват суров петрол, и стойността на горивата, които продават след преработката му. Тази разлика, известна като crack spread, е един от основните показатели за рентабилността на сектора. Когато бензинът и дизелът поскъпват по-бързо от суровия петрол, рафинериите могат да реализират изключително високи маржове. И точно това се случва през 2026 година.

Войната с Иран и нарушенията в доставките на петролни продукти от Персийския залив, съчетани с атаките срещу руска рафинерийна инфраструктура, създадоха необичайна ситуация на световните енергийни пазари. Недостигът на рафинерирани продукти се оказа по-сериозен от недостига на суров петрол. Пазарът започна да оценява не само достъпа до суровината, но и способността тя да бъде превърната в бензин, дизел и други горива. За американските рафинерии, които разполагат със значителен производствен капацитет, това се превърна в изключително благоприятна комбинация.

На 28 октомври фючърсите върху бензина се търгуват около 3,15 долара за галон, което се равнява приблизително на 132 долара за барел. В същото време американският суров петрол WTI струва около 102 долара за барел. Разликата от приблизително 30 долара показва колко силно остава търсенето на готови горива спрямо суровината. Тя обаче не трябва да се бърка с чистата печалба на рафинериите, защото не отчита всички производствени, транспортни и други разходи, нито реалния добив на различни продукти от един барел петрол.

Тук се появява първият сериозен въпрос за инвеститорите. Колко дълго могат да се задържат подобни маржове? Историята на суровинните пазари показва, че изключително високите печалби рядко остават незабелязани. Те стимулират увеличаване на производството, пренасочване на доставки и постепенно възстановяване на пазарния баланс. При рафинериите процесът е по-бавен, защото нови мощности не могат да бъдат изградени за няколко месеца. Но дори частично възстановяване на съществуващи мощности може да промени очакванията достатъчно, за да предизвика рязка корекция на акциите.

Първите признаци за подобно развитие вече се появяват. Според анализатори на JPMorgan от 15 октомври насам няма потвърдени нови атаки срещу руската рафинерийна инфраструктура. Това е позволило на руските рафинерии да увеличат преработката с около 350 000 барела дневно през последната отчетена седмица, достигайки приблизително 4 млн. барела на ден. Успоредно с това се наблюдава известно облекчаване на ограниченията върху руския дизел. Подобни промени не означават, че световният пазар на горива внезапно ще премине от недостиг към излишък, но са достатъчни, за да поставят под съмнение устойчивостта на рекордните маржове.

Реакцията на фондовия пазар не закъсня. На 27 октомври индексът на американските рафинерии се понижи със 7,9% — най-големият му еднодневен спад от април 2025 година. Фондът VanEck Oil Refiners ETF загуби 3,7% за деня и се оказа на 8,8% под рекордното си затваряне от 68,15 долара, достигнато само две седмици по-рано. За сектор, който е поскъпнал с над 150% за по-малко от година, подобни движения могат да изглеждат като нормално прибиране на печалби. Те обаче показват колко чувствителни са вече оценките към всяка промяна в очакванията.

Джонатан Крински от BTIG предупреждава, че оптимизмът около евентуално рали след междинните избори в САЩ е прекомерен. Според него секторът най-малкото се нуждае от консолидация, но е възможно и значително по-сериозно връщане на цените надолу. Предупреждението е важно, защото инвеститорите често правят една и съща грешка в края на силните циклични движения — приемат изключително благоприятните текущи условия за нова дългосрочна нормалност.

Съществува обаче и аргумент в полза на продължаването на възхода, който не бива да бъде подценяван. Американските рафинерии работят при изключително високо натоварване. За седмицата до 23 октомври използването на капацитета им достига 92,8% спрямо 86,6% година по-рано. Подобни равнища са впечатляващи, но създават и технологични ограничения. Рафинериите са сложни промишлени съоръжения, които изискват периодични ремонти, проверки и подмяна на оборудване. Колкото по-продължително работят при високо натоварване, толкова по-голяма може да стане необходимостта от последваща поддръжка.

Именно затова Том Клоза, главен енергиен съветник на Gulf Oil, очаква през второто тримесечие на 2027 година изключително мащабен сезон на ремонти. Ако значителна част от американските рафинерии временно намалят производството си, предлагането на горива може отново да се свие, а маржовете да останат високи дори при относително стабилни цени на суровия петрол. Клоза допуска, че през следващата пролет бензинът може да се търгува с премия от 50 долара или повече за барел спрямо суровината. За сравнение, априлският фючърсен контракт за бензин през 2027 година вече отразява премия от около 41 долара спрямо WTI.

Получава се необичайна ситуация. Факторът, който би трябвало да ограничи производството на рафинериите — необходимостта от ремонти — може едновременно да подкрепи цените на продукцията им. За отделна компания временното спиране на мощности означава пропуснати продажби и допълнителни разходи. За сектора като цяло обаче ограниченото предлагане може да поддържа високи маржове. Крайният ефект зависи от мащаба на ремонтите, регионалното разпределение на капацитета и способността на конкурентите да компенсират намаленото производство.

Това обяснява защо анализаторите могат едновременно да бъдат оптимистично настроени към печалбите на рафинериите през 2027 година и предпазливи към техните акции. Двете позиции не си противоречат. Една компания може да продължи да отчита много добри финансови резултати, докато борсовата ѝ цена пада, ако инвеститорите вече са платили за още по-добри бъдещи резултати.

Най-големият риск за акциите на рафинериите не е непременно срив на бизнеса им. Много по-вероятно е пазарът постепенно да започне да оценява печалбите им като циклични, а не като устойчиво ново равнище на рентабилност. При подобна промяна дори умерено понижение на очакваните маржове може да доведе до значителна преоценка на компаниите, особено след поскъпване от над 100%.

Има и още един интересен аспект. Рафинериите се оказват сред малкото големи печеливши от енергийна криза, която създава сериозни проблеми за останалата икономика. Високите цени на бензина и дизела увеличават транспортните разходи, натоварват потребителските бюджети и могат да подхранват инфлацията. Според цитираните данни цените на бензина в САЩ са се увеличили с над 40% от началото на войната с Иран, а дизелът е достигнал рекордни равнища през септември. За рафинериите това е източник на високи приходи, но за икономиката представлява допълнителен разход.

Ако маржовете започнат да се нормализират, потребителите вероятно ще получат известно облекчение. Това обаче не означава непременно бърз спад на цените на бензиностанциите. Дизеловият пазар остава особено чувствителен към ниските запаси и ограниченото предлагане на средни дестилати. Затова е възможно бензинът да поевтинее по-бързо, докато дизелът запази относително високи цени през зимните месеци.

За инвеститорите най-интересният въпрос вече не е дали рафинериите ще отчетат силни печалби през следващите тримесечия. Вероятността за това изглежда значителна, ако настоящите условия се запазят. По-важно е каква част от тези печалби вече е включена в борсовите оценки и какво ще се случи, ако геополитическото напрежение отслабне по-бързо от очакваното.

Могат да се разграничат три основни сценария. При първия конфликтите и ограниченията в предлагането продължават, ремонтите през 2027 година допълнително свиват капацитета, а рафинериите запазват високите си маржове. Това би подкрепило печалбите, макар да не гарантира ново силно поскъпване на акциите. При втория сценарий предлагането постепенно се възстановява, маржовете се понижават умерено и секторът преминава през продължителна консолидация. Третият, най-неблагоприятен вариант за инвеститорите, включва едновременно нормализиране на доставките, отслабване на търсенето на горива и бързо свиване на рафинерийните маржове. Тогава корекцията на акциите може да бъде значително по-дълбока от тази, която предполага само обичайното прибиране на печалби.

Има една особеност на цикличните индустрии, която пазарът често забравя в периоди на рекордни резултати. Най-добрият момент за бизнеса невинаги е най-добрият момент за покупка на неговите акции. Понякога точно обратното — когато печалбите изглеждат най-сигурни, инвеститорите вече са готови да платят прекалено висока цена за тях.

Американските рафинерии може действително да се окажат сред най-печелившите индустриални компании и през 2027 година. Но след ръст от 157% на секторния индекс това вече не е достатъчно, за да оправдае автоматично ново поскъпване. Пазарът ще иска доказателства, че високите маржове могат да се задържат по-дълго, отколкото инвеститорите очакват в момента.

Парадоксът е, че рафинериите могат да продължат да печелят много пари, а акционерите им да започнат да губят. След историческото рали през 2026 година това е рискът, който заслужава най-голямо внимание.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.