Източник:  www.darikfinance.bg

Да провеждаш икономически реформи никак не е лесно. За някои държави те могат да бъдат много болезнени, а паричните потоци от Европейската централна банка могат да заслепяват.

Трябва веднага да стане ясно, президентът на ЕЦБ Марио Драги въобще не е предвидил точно този ефект. При това моментът избран, за да анонсират огромните количествени улеснения е много сложен. Неизбежно решението на ЕЦБ оказа влияние върху резултатите от извънредните избори в Гърция.

В лагера на привържениците на Алексис Ципрас, лидер на Коалицията на радикалните леви сили СИРИЗА, се възцари небивало въодушевление - най-накрая ЕЦБ протегна ръка за помощ на бедните гърци. Появява се прекрасната възможност страната да се избави от дълговете, да приключи с разрушителната политика на строги икономии, да се възстанови растежа на гръцката икономика.

Ципрас дори обяви как си представя този процес. С изкупуване от ЕЦБ на държавни облигации е възможно чрез използването на технически методи да се ликвидира държавния дълг, така че това да не се почувства от европейските данъкоплатци.

Самото изявление на ЕЦБ, че е готова да пусне печатницата за пари, предизвика еуфория в Атина.

Сега може веднага да бъдат инвестирани 11 милиарда евро, за да се отменят всички мерки, които предишното правителство е предприело, отново да се наемат на работа уволнените чиновници и да се отмени скандалния данък върху имотите.

Изглежда СИРИЗА си представят, че държавният бюджет директно ще се попълва от централата на ЕЦБ във Франкфурт, където от началото на май всички ще се къпят в пари.

Именно този сценарий гръцките партии обещаха на своите избиратели - стига затягане на коланите, нас ни чака река от пари.

А Марио Драги може колкото си иска да обяснява, че не е имал това предвид. Той категорично изключи Гърция от програмата за изкупуване на облигации. Гръцките избиратели, ако вярваме на последните социологически анкети, искрено вярват в идеята за спасение отвън.

И макар правителството в Берлин и Европейската комисия в Брюксел предварително да разясниха своята позиция – еврозоната може да оцелее и без Гърция, поетите ангажименти трябва да се изпълнят и т.н. – мирисът на над 1 трилион евро, които до есента на 2016 г. трябва да се излеяъ над еврозоната, надхвърля всякакви заплахи и предупреждения.

Даже здравомислещият гръцки финансов министър на бившето коалиционно правителство в Атина смята, че е несправедливо да се наказва Гърция за нейната слабост и да бъде лишавана от внезапната парична благословия, като бъде изключена от програмата за изкупуване на държавни облигации.

В действителност ефектът от подобно решение надхвърля далеч границите на Гърция: въодушевяването на гръцките леви вече активно се подкрепя от набиращото популярност движение "Подемос" в Испания.

Там също се чуват лозунгите – долу икономиите, да живеят инвестициите! Жалкото е само, че до момента нито един от тези млади герои в Мадрид или Атина не е предоставил икономическа програма, от която да стане ясно по какъв начин те биха желали да осигурят устойчив икономически растеж в своите страни.

Но ситуацията става още по-опасна за еврозоната, ако се вгледаме в реакцията на италианския премиер Матео Ренци на плановете на ЕЦБ да увеличи паричната маса. Според него това ще послужи като важен сигнал за промяна на цялостния курс на развитие на еврозоната. Италианският премиер, макар и да обеща множество необходими реформи, до момента не е направил нищо от обещаното. Политическите структури в Италия са изключително закостенели. А сега, ако изчезне и дамоклевият меч на постоянния недостиг на пари, ще се изпари и желанието за реформи.

Не чак толкова драматично, но сходно, ако съдим по последиците, е положението и във Франция. Президентът Франсоа Оланд неведнъж е заявявал своето желание да реформира прекалено регулирания пазар на труда и социалната система. В момента той е напреднал с половин стъпка – а предстои цял маратон.

Така че най-голямата заплаха за еврозоната изглежда по следния начин: правителствата на държавите от Южна Европа плюс Франция имат усещането, че най-лошото е останало в миналото. Те получават пари за инвестиции, могат да създадат някакъв икономически подем и да живеят спокойно, както и преди. И Марио Драги може да се възмущава колкото си иска: много е вероятно нещата да тръгнат именно по този сценарий. /БГНЕС/Барбара Визел, наблюдател на Deutsche Welle/