Източник:  www.darikfinance.bg

След глобалната финансова криза от 2008 г. на капиталовите пазари в развитите икономики възникна нов парадокс. Неконвенционалните парични политики създадоха огромен излишък от ликвидност. Но поредицата от сътресения в последните месеци предполага, че макроликвидността е свързана с недостиг на ликвидност на пазарите.

Политиките на близки до нулата и дори отрицателни лихви във водещите развити икономики, доведоха до повишаване на паричната база с пари, печатани от централните банки под формата на налични средства и ликвидни търговско-банкови резерви. Това увеличение е двойно, тройно, а САЩ четворно в периода след кризата.

Поддържането на ниски краткосрочни и дългосрочни лихвени проценти намали волатилността на пазарите на облигации, и повиши силно цените на активите - включително акции, недвижими имоти и дълг.

И все пак инвеститорите имат основание да се притесняват. Техните страхове започнаха с "флаш катастрофата" от май 2010 г., когато, в рамките на 30 минути, основните фондови индекси в САЩ паднаха с почти 10%, преди бързо да се възстановят. После дойде "гневното избухване" през пролетта на 2013 г., когато американските дългосрочни лихвени проценти скочиха със 100 базисни пункта, след като тогавашният председател на Фед, Бен Бернанке намекна за края на месечните покупки на облигации от централната банка.

Нещо подобно се случи пак през октомври 2014 г., когато доходността на американския дълг се срина с почти 40 базисни пункта за минути, което беше считано за статистически невъзможно.

Последният епизод на тази серия от събития видяхме през миналия месец, когато в течение на няколко дни, доходността на германските облигации с 10-годишен падеж скочи от 5 базисни пункта до почти 80.

Всичко това подхрани страховете, че дори много големи и на пръв поглед ликвидни пазари – като тези на американските акции и германските облигации, могат да изпитват недостиг на ликвидност. И така, какво представлява комбинацията от макроликвидност и пазарна ликвидност?

За начало, повечето сделки на капиталовите пазари се правят от високочестотни търговци, които използват компютърни алгоритми, за да следват тренда. Така че не е изненадващо, че по-голямата част от търговията с финансови активи в САЩ се случва в първия и последния час на сесията. През останалото време ликвидността на пазара е ограничена.

Второ, активите с фиксирана доходност - като държавните и корпоративни облигации на развиващите се пазари - не се търгуват на по-ликвидните борси, както акциите. Вместо това, сделките с тях се договарят основно на пазари с ограничена ликвидност.

Трето, това важи не само за дългът на развиващите се икономики, но и за огромен брой финансови инструменти свързани с него. След кризата от 2007-2009 г. е наблюдава нов бум на финансовите деривативи. По-голямата част от търговията се случва не на отворените пазари, а през фондовете от отворен тип, които позволяват инвеститорите да излизат от позициите си по всяко време.

Представете си банка, която инвестира в неликвидни активи, но вложителите могат да изтеглят обратно своите пари в брой за една нощ. Тя трябва да е готова във всеки момент да продаде активите си, което оказва натиск върху цените им.

Четвърто, преди кризата от 2008 г., банките управляваха пазарите на инструменти с фиксирана доходност. Те поддържаха големи запаси от активи, като по този начин осигуряваха ликвидност и ограничаваха нестабилността на цените. Но, с новите правила, наказващи този тип търговия с по-високи капиталови разходи, банките и други финансови институции ограничиха резервните си активи. Така, при резки движения на пазара, те не могат да действат като стабилизатори.

Накратко, въпреки че централните банки създават излишъци от ликвидност на макроикономическо ниво, на пазарите има недостиг.

В резултат на това, когато се появят изненади - например, Фед сигнализира по-ранно от очакваното повишаване на лихвените проценти, цените на петрола скочат или икономическият растеж на еврозоната се ускори, движенията на цените на акциите и най-вече на облигациите ще бъдат резки и драматични.

Тази комбинация от макроликвидност и пазарна липса на ликвидност е бомба със закъснител. Досега тя доведе само до по-волатилна търговия. Но с течение на времето, колкото повече пари наливат във финансовата система централни банки, потискайки волатилността в краткосрочен план, толкова по-вероятно ще става възникването на пазарни балони и несигурност в дългосрочен.

Това е парадоксалния резултат от политическата реакция на финансовата криза. Макроликвидността подхранва пикове и балони на цените на активите, но недостатъчната пазарна ликвидност в крайна сметка ще предизвика срив и колапс. /Нуриел Рубини, Нобелов лауреат по икономика, в The Project Syndicate