През 2015 г. макроикономическото развитие подкрепи българския банков сектор - реалният ръст на БВП се увеличи с 3%, в сравнение с 1.5% през 2014 г. Негативните ефекти от колапса на КТБ през 2014 г. бяха преодолени и стабилността в банковия сектор бе възстановена. В същото време негативните външни фактори като финансовата криза в Гърция, не оказаха значително влияние, въпреки че до известна степен създадоха напрежение.

Това е записано в годишния доклад на Райфайзен Рисърч* за банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в частта му за България.

Водещият фактор в развитието на българския банков сектор през изминалата година бе проактивното участие на регулатора в процеса по реформиране на системата: влизането в сила на Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции доведе до промени в Закона за кредитните институции и приемането на изцяло нов закон за гарантиране на влоговете в банките. Бе приет и закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници, което доведе до създаването на нов фонд за преструктуриране на банки, изпаднали в затруднение. Не на последно място - през 2016 г. банковият сектор преминава през широкообхватни стрес тестове и преглед на качеството на активите. Планираните мерки се очаква да доведат до намаляване на нивото на необслужвани кредити и могат да окуражат консолидацията в банковия сектор. Първата стъпка към по-консолидиран сектор вече беше предприета през 2015 г. с придобиването на Алфа банк от страна Пощенска банка.

Тъй като регулаторните мерки през последните години се фокусираха основно върху финансирането на банковата система, това доведе до по-висока ликвидност и капиталови буфери. Коефициентът на ликвидните активи се подобри и възлезе на 36.7% към края на 2015 г., спрямо 30.1% в края на 2014 г. В същото време, значителното подобрение при депозитните индикатори говори за възстановеното доверие в системата. Корпоративните депозити (в местна валута) се увеличиха с 9.5% на годишна база, домакинските с 8.3%, като по този начин ръстът в общата депозитна база достигна до 8.7% годишно. Активите на банковата система (в местна валута) отбелязаха ръст от 2.8% годишно, въпреки че това не беше в резултат на кредитирането. Корпоративните кредити намаляха с 4% на годишна база, кредитите за домакинства останаха на нивата от 2014 г., което доведе до общ спад на кредитите от 2.6% през 2015 спрямо 2014 г. Свиването на кредитния портфейл и по-високите разходи за риск, в резултат на проблемите през 2014 г., доведоха до ръст на необслужваните кредити.

Според Райфайзен Рисърч, качеството на активите ще продължи да оказва съществено влияние върху развитието на банковия сектор през 2016 г. и след това, като очакванията са решението на този въпрос да бъде основно предизвикателство пред регулатора и самите банки в краткосрочна перспектива. Въпреки това, много добрата капитализация на системата, както и рентабилността й, въпреки повишаващия се кредитен риск и намаляващи лихвени нива, ще помогнат за елиминирането на структурните дисбаланси. Както възвращаемостта на активите, така и възвращаемостта  на капитала се подобриха през 2015 г. (съответно 1.05% и 8.1%), като показателят капитализация на банковата система в страната достигна 22.2%.

Възходящата тенденция в банковия сектор в Централна и Югоизточна Европа се материализира

"Така наречената „нова нормалност" - с по-стриктни капиталови изисквания, висока степен на регулационна намеса, продължаваща среда на изключително ниски лихви, случваща се на фона на все още нестабилни икономики в Русия и Украйна, тежи на банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Въпреки че 2015 г. бе поредната трудна година за банковия сектор в ЦИЕ, Централна Европа и Югоизточна Европа (ЦЕ/ЮИЕ) реализираха значителен прогрес, като възвращаемостта на капитала достигна 10% (RoE). Прогресът в ЦЕ/ЮИЕ доведе до подобряване или най-малко до стабилизиране на качеството на активите, като бе отчетен и растеж на балансовото число. За пръв път през 2015 г. общо активите в ЦЕ/ЮИЕ надминаха прага от 1,000 млрд. евро. Въпреки това, приетите и/или обсъждани напоследък регулаторни мерки в банковия сектор в ЦЕ/ЮИЕ, като например допълнителни капиталови изисквания или задължителните превалутирания на кредити в чужда валута, затрудняват реализацията на потенциала на региона и ограничават банковия сектор да стимулира икономическия растеж. През 2015 г. Русия и Украйна бяха изправени пред сериозни „насрещни ветрове". В Русия, водещи западни банки с операции в ЦИЕ, включително и РБИ, приспособиха бизнес моделите си и сега се фокусират преди всичко върху основните им компетенции като обслужване на нишата на примиум пазара. Инвеститорското доверие се подобрява, но политическото напрежение оказва негативно влияние върху икономическите перспективи. Въпреки всички тези предизвикателства, ЦИЕ остава регион на растеж за банковия сектор и ангажиментът към страните в Централна и Източна Европа се отплаща", заяви, Карл Севелда, главен изпълнителен директор на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ).

Оценката му намира потвърждение в основните заключения на последното издание на годишния доклад за банковия сектор на ЦИЕ, съвместна публикация на анализаторите на РБИ/Райфайзен РИСЪРЧ и Райфайзен Центробанк АГ. Докладът бе представен на прес конференция във Виена днес.

„Новото нормално" и 10-процентовите прагове

В контекста на „Новото нормално" банковият сектор в ЦИЕ трябва да се справи с няколко прага от по 10%: (1) Настоящата среда изисква най-малко 10% пазарен дял на малките и средни банкови пазари в ЦЕ/ЮИЕ. (2) Поради текущото стратегическо препозициониране, средното присъствие по брой страни на Западните банки в ЦИЕ намалява на 9. (3) Достигането на най-малко 10% възвращаемост на капитала (RoE) в ЦИЕ ще продължи да бъде предизвикателство през идните години. Инвеститорите ще очакват премия от възвращаемостта на капитала от най-малко 1.5-2% за експозициите им в ЦИЕ. В настоящите условия това ще означава, че цената на капитала за Западните банки, опериращи в ЦИЕ ще е в размер от 11 до 13%, спрямо 9-10%  за Западноевропейските кредитори. (4) За кредиторите от ЦИЕ с експозиции в Източна Европа ще остане предизвикателство достигането на показателя на необслужваните кредити на ниво под 10% в подрегиона Източна Европа. (5) Друг аспект в „Новото нормално" за банковия сектор в ЦИЕ е промяната на тежестта на различните подрегиони в общия размер на активите. Намаляващият фокус върху пазарите в Русия и други Източноевропейски държави, предпоставя намаляване на дела на Русия в експозициите на водещите Западни банки, опериращи в ЦИЕ  до 10% или дори по-малко.

Източна Европа се сблъсква със сериозни „насрещни ветрове"

"Възможностите за растеж на банковия сектор в ЦИЕ остават. В краткосрочна перспектива, очакваме солиден ръст на пазарите в ЦЕ/ЮИЕ с превес на банкирането на дребно. В дългосрочен план, ръст в размера на кредитирането от около 8-10% на годишна база, изглежда достижимо. Прогнозите ни за ЦЕ/ЮИЕ са подкрепени и от тенденциите в западните банки като цяло, където деливъриджа изглежда до голяма степен приключил. Предвид натиска от гледна точка на маржовете и рентабилността, не са за пренебрегване и възможности за консолидации в банковия сектор на ЦЕ/ЮИЕ", обясни Гюнтер Дойбер, ръководител Анализ на ценни книжа и валути в ЦИЕ към РБИ и един от основните автори на „Анализа на банковия сектор в ЦИЕ".

Като цяло, Източна Европа се сблъска със сериозни трудности през 2015 г., което се отрази във видимо влошаване на качеството на активите (съотношението на необслужваните кредити в Източна Европа е около 7-9 %, а в Украйна е от 20 до 40 %). Проблемите са още по-видими ако погледнем спада на рентабилността и нивото на възвращаемост на капитала, което е минус 0.1% (в ЦИЕ е около 5%, а в еврозоната, около 6%). Според Дойбер основната причина за негативната рентабилност отново е големият спад в доходността на украинския банков сектор, поради оперативни предизвикателства и нужди от масова рекапитализация. Още повече, банковият сектор в Източна Европа преживя едно от най-сериозните изчиствания като през 2014 и 2015 г. голям брой банки напуснаха руския и украински пазар.

Чуждестранните кредитори доказаха устойчивостта си в Русия

Елена Романова, старши експерт Анализи на банковия сектор в ЦИЕ към РБИ и един от водещите автори на Анализа, се фокусира върху руския пазар. Тя коментира: "На базата на нашите негативни макро прогнози, през следващите две-три години очакваме руският банков сектор да продължи да бъде в капана на ребалансирането и застоя.  Въпреки това, водещи западни банки като Сосиете Женерал, Уникредит, РБИ и Сити  обявиха своята ангажираност към руските си подразделения и дори надминаха очакванията на пазара през 2015 г. При сценарий на растеж, възвращаемост на капитала в размер от 12 до 13%  все още изглежда достижим за руския пазар. Още повече, че основните западни кредитори в Русия вероятно ще продължат да надминават очакванията, както се случи през 2015 г. със средно ниво на показателя за възвращаемост на капитала от около 15-17 % в условията на пазар със слаба  доходност. От тези банки очакваме все по-концентрирани стратегии на „нишови играчи". Важно е да се спомене, че подобен подход в бизнес модела, насочен към бутиковите услуги, предлагани водещите западни банки в Русия, представлява връщане към статуквото от преди, т.е. бизнес моделът, който преобладаваше в годините преди бума от 2004 до 2013 г."

Като цяло, западните банки, функциониращи в ЦИЕ няма да се фокусират в силно разширяване на пазарните си дялове в ЦИЕ, а по-скоро ще се опитват да се позиционират в сигурен и доходоносен сегмент (ниша) като банкирането на дребно, например. Те продължават да преосмислят своите бизнес модели на фона на неравномерно развиващите се пазари в ЦИЕ, отдавайки все по-голямо значение на намаляването на разходите, намаляване на риска и концентриране към примиум клиентите. Ето защо, в момента е по-вероятно да наблюдаваме как западна банка с ескпозиции в ЦИЕ намалява присъствието си в някоя държава (например намалява броя на офиси) или излиза от бизнес сегменти или пазари, отколкото мащабна активност за сливания и придобивания в региона. Въпреки това, някои малки сделки по сливания и придобивания (напр. купуване на портфейли в определени бизнес сегменти) остават възможни. Броят на избрани сделки за сливания и придобивания може дори да се увеличи в борбата за доходност, с цел да се достигне пазарен дял в определени сегменти.

Показателят за необслужваните кредити с повишение до ~9 % в ЦИЕ и спад до ~8 % в ЦЕ/ЮИЕ

Качеството на активите, което се измерва с показателя на необслужвани кредити (NPL)  се характеризираше с ярки различия на отделните пазари в ЦИЕ. В Централна Европа широко разпространената тенденция за подобряване на качеството на активите продължи и през 2015 г., като  показателя на необслужваните кредити намаля до 7.3% (2014 г.: 8.5 %). Ако изключим Унгария, където показателят  все още е близо до 10%, то нивото на необслужваните кредити в Централна Европа би било 6.4 % (2014: 6.8%). В известна степен и на пазарите в ЮИЕ също се наблюдава подобрение в качеството на активите с намаляване на показателя на необслужваните кредити от 19 до 15 % през 2015 г. Румъния отбеляза най-голямо подобрение, като намали индекса от 20 на 13%.

В противовес на подобрението или най-малко на стабилизирането на качеството на активите в ЦЕ/ЮИЕ, всички три източно европейски пазара регистрираха явно влошаване през последните 12-18 месеца. В зависимост от начините на измерване индексът на необслужваните кредити в ИЕ се повиши от 4-6% през 2013 г. до 7-9% през 2015 г. В Русия коефициентът на необслужваните кредити тръгна от 4.5% през 2013 г. и надмина 7% през 2015 г. (около 6.5 % в корпоративния сегмент, 9 до 10 % в ритейл сегмента).  За 2016 г. анализаторите на Райфайзен Рисърч очакват незначително намаляване на индекса на необслужваните кредити в банковия сектор в ИЕ, най-вече заради Русия и в по-малка степен Беларус.

Според Дойбер и Романова, основно ключово предизвикателство през 2016 г. е да се запази коефициента на необслужваните кредити  под прага от 10% в ЦИЕ. Показателят на необслужваните кредити в ЦЕ/ЮИЕ изглежда ще продължи да намалява, достигайки нива под 8%. Докато в Източна Европа може да достигне или леко премине прага от 10 %, като цяло очакваме индексът на необслужваните кредити за целия регион на ЦИЕ да остане малко под 10 %.

Рентабилност: Възвръщаемостта на капитала в ЦЕ/ЮИЕ е 9.7%, а в ЦИЕ е под 5%

През 2015 г.  рентабилността в банковия сектор отново е доста различна на отделните пазари в региона. Като цяло за ЦИЕ възвращаемостта на капитала (RoE) спадна под 5% (за 2014: 6.9%), като за еврозоната този коефициент е около 6 %. Отбелязва се сериозен и широко разпространен спад на рентабилността във всички банкови пазари в ИЕ, включително и Русия. През 2015 г., възвращаемостта на капитала в ИЕ е на ниво от минус 0.1%. В същото време този коефициент отбелязва сериозен подем до 9.7% в ЦЕ/ЮИЕ.

За разлика от 2014 г., когато на три пазара, бяха отчетени отрицателни стойности в ЦЕ/ЮИЕ (Унгария, Словения и Румъния), през 2015 г. само Хърватия е на загуба.

Съотношение на отпуснати кредити към депозити: значително подобрение в целия регион на ЦИЕ

През 2015 г. тенденциите през последните години показват, че почти целия банков сектор на всички пазари в ЦИЕ силно увеличи депозитната си база, като в повечето случаи депозитите надминаха значително нивото на кредитите. Поради това, общото съотношение на отпуснатите кредити спрямо депозитите в банковия сектор на ЦИЕ значително се подобри през 2015 г., достигайки най-ниски стойности от много години насам. Понастоящем това съотношение в ЦЕ и ЮИЕ е съответно 92% и 86% - нива, невиждани от 2005/2006 г.

Ако вземем предвид и показателя за Източна Европа (88%), общото ниво на съотношението за целия регион възлиза на малко под 90%. В Русия и двата пазарни сегмента - кредитиране в местна и чужда валута, се характеризират със съотношение кредити/депозити под 100%, като това отразява ситуацията на свръх ликвидност и ниско(кредитоспособно) търсене на кредитиране. За по-големите универсални банки, към настоящия момент, изглежда постижимо да оперират на всички пазари в ЦИЕ със стойност на показателя по-малка от 100%.

* Докладът за банковия сектор определя ЦИЕ като състоящ се от следните подрегиони: Централна Европа (ЦЕ) - Чешка Република, Унгария, Полша, Словакия и Словения; Югоизточна Европа (ЮИЕ) - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Румъния и Сърбия; и Източна Европа (ИЕ) - Беларус, Русия и Украйна.